Константа на Ойлер – Маскерони

Константата на Ойлер – Маскерони (наричана още константа на Ойлер) е математическа константа, появяваща се в математическия анализ и теорията на числата, обикновено обозначавана с гръцката буква гама (Шаблон:Mvar).
Определя се като сходящата разлика между хармоничен ред и естествен логаритъм:
Тук Шаблон:Math представлява функция скобка.
Числената стойност на константата на Ойлер – Маскерони до 50-ия знак след десетичната запетая е:
- 0,57721 56649 01532 86060 65120 90082 40243 10421 59335 93992 …
История
Константата се появява за пръв път през 1734 г. в труд на швейцарския математик Леонард Ойлер, озаглавен De Progressionibus harmonicis observationes. Ойлер използва означенията Шаблон:Math и Шаблон:Math за константата. През 1790 г. италианският математик Лоренцо Маскерони използва нотациите Шаблон:Math и Шаблон:Math за константата. Обозначението Шаблон:Mvar не присъства никъде в писанията на Ойлер или Маскерони и е избрано по-късно, вероятно заради връзката на константата с гама-функцията.[1] Например, немският математик Карл Антон Бретшнайдер използва означението Шаблон:Mvar през 1835 г.,[2] а Огъстъс Де Морган го използва в учебник, публикуван на части от 1836 до 1842 г.[3]
Проявления
Константата на Ойлер – Маскерони се проявява в следните места ('*' означава, че този запис съдържа подробно уравнение):
- Изрази, включващи интегрална показателна функция*
- Трансформацията на Лаплас за естествен логаритъм
- Първото условие на разширението на реда на Лоран за дзета-функцията на Риман*
- Изчисления на дигама-функция
- Формула за прозиведение на гама-функция
- Неравенство за функцията на Ойлер
- Нарастването на сигма-функцията
- В регулация на измеренията в диаграмата на Файнман
- Третата от теоремите на Мертенс*
- Решение от втори вид на уравнението на Бесел
- В регулацията на хармоничните редове като крайна стойност
- Осредняването на разпределението на Гумбел
- В ентропията на Шанън при разпределенията на Уейбъл и Леви и, имплицитно, на разпределението хи-квадрат за една или две степени на свобода
- В някои формулировки на закона на Ципф
- В определението на косинусовия интеграл*
- В долните граници на интервалите между простите числа
Свойства
Числото Шаблон:Mvar все още не е доказано, че е алгебрично или трансцендентно. Всъщност, не се знае дали Шаблон:Mvar е ирационално. Анализ на верижната дроб показва, че ако Шаблон:Mvar е рационално, то знаменателят му трябва да е по-голям от 10242080. Вездесъщността на Шаблон:Mvar, доказана от големия брой уравнения по-долу, прави ирационалността на Шаблон:Mvar голям отворен въпрос в математиката.
Връзка с гама-функцията
Шаблон:Mvar е свързана с дигама-функцията Шаблон:Math и следователно производната на гама функцията Шаблон:Math, когато и двете функции се изчисляват с 1. Оттук:
Това е равно на границите:
По-нататъшните резултати за границите са:
Граница, свързана с бета-функцията (изразена спрямо гама-функции) е
Връзка с дзета-функцията
Шаблон:Mvar може също да бъде изразена като безкрайна сума, чиито условия включват дзета-функция на Риман, изчислена с положителни цели числа:
Други редове, свързани с дзета-функцията включват:
Условието на грешката в последното уравнение е бързо намаляваща функция на Шаблон:Math. В резултат на това, формулата е подходяща за ефективно изчисление на константата с висока точност.
Други интересни граници, равняващи се на константата на Ойлер – Маскерони са асиметричната граница:
и формулата на Вале-Пусен:
където са скобите на функцията скобка.
Тясно свързано с това е изразът на рационалните дзета редове. Взимайки отделно първите няколко условия на горните редове, може да се направи оценка за границата на класическия ред:
къдетоШаблон:Math е дзета-функцията на Хурвиц. Сборът в това уравнение включва хармонични числа, Шаблон:Math. Разширявайки условията в дзета-функцията на Хурвиц, се получава:
където Шаблон:Math
Интеграли
Шаблон:Mvar е равна на стойността на число от определени интеграли:
където Шаблон:Math е дробното хармонично число.
Определени интеграли, в които се появява Шаблон:Mvar, са:
Шаблон:Mvar може да се изрази и така:
Интересно сравнение с двойния интеграл и променливият ред е:
То показва, че Шаблон:Math може да бъде считано като „променлива Ойлерова константа“.
Двете константи също често се свързва от чифта редове
където Шаблон:Math и Шаблон:Math са броя единици и нули, съответно, в двоично разширение на Шаблон:Math.
Разширение на редове
Ойлер показва, че следният безкраен ред приближава Шаблон:Mvar:
Редът за Шаблон:Mvar е еквивалентен на реда на Нилсен, открит през 1897 г.:
През 1910 г. Джовани Вака открива тясно свързаните редове:
където Шаблон:Math е двоичен логаритъм, а Шаблон:Math функция скобка.
През 1926 г. той намира втори ред:
От разширението на логаритъма на гама-функцията на Малмстен-Кумер се получава:
Важно разширение за константата на Ойлер се дължи на Грегорио Фонтана и Лоренцо Маскерони:
където Шаблон:Math са коефициенти на Грегъри.
Друго важно разширение с коефициенти на Грегъри, включващо константата на Ойлер е:
и конвергира за всички Шаблон:Math.
Редове от прости числа:
Редове, свързани с квадратни корени:[4]
Асимптотични разширения
Шаблон:Mvar се равнява на следните асимптотични формули (kydeto Шаблон:Math е Шаблон:Math-тото хармонично число):
Третата формула се нарича също разширение на Рамануджан.
Експонента
Константата Шаблон:Math е важна в теорията на числата. Някои автори обозначават тази величина просто като Шаблон:Math. Шаблон:Math е равно на следната граница, където Шаблон:Math е Шаблон:Math-тото просто число:
Това потвърждава третата от теоремите на Мартенс.[5] Числената стойност на Шаблон:Math е:
- 1,78107 24179 90197 98523 65041 03107 17954 91696 45214 30343 …
Други безкрайни произведения, свързани с Шаблон:Math, включват:
Също така, имаме:
където Шаблон:Math-тата степен е Шаблон:Math-тият корен на
Източници
- ↑ Шаблон:Cite journal
- ↑ Carl Anton Bretschneider: Theoriae logarithmi integralis lineamenta nova (13 октомври 1835), Journal für die reine und angewandte Mathematik 17, 1837, с. 257 – 285 (in Latin; „Шаблон:Mvar = Шаблон:Math = Шаблон:Nowrap)“
- ↑ Augustus De Morgan: The differential and integral calculus, Baldwin and Craddock, London 1836 – 1842 („Шаблон:Mvar“)
- ↑ mathworld.wolfram.com
- ↑ mathworld.wolfram.com