Константа на Ойлер – Маскерони

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Площта на синия район конвергира към константата на Ойлер – Маскерони.

Константата на Ойлер – Маскерони (наричана още константа на Ойлер) е математическа константа, появяваща се в математическия анализ и теорията на числата, обикновено обозначавана с гръцката буква гама (Шаблон:Mvar).

Определя се като сходящата разлика между хармоничен ред и естествен логаритъм:

γ=limn→∞(−ln⁡n+∑k=1n1k)=∫1∞(1⌊x⌋−1x)dx.

Тук Шаблон:Math представлява функция скобка.

Числената стойност на константата на Ойлер – Маскерони до 50-ия знак след десетичната запетая е:

0,57721 56649 01532 86060 65120 90082 40243 10421 59335 93992 …

История

Константата се появява за пръв път през 1734 г. в труд на швейцарския математик Леонард Ойлер, озаглавен De Progressionibus harmonicis observationes. Ойлер използва означенията Шаблон:Math и Шаблон:Math за константата. През 1790 г. италианският математик Лоренцо Маскерони използва нотациите Шаблон:Math и Шаблон:Math за константата. Обозначението Шаблон:Mvar не присъства никъде в писанията на Ойлер или Маскерони и е избрано по-късно, вероятно заради връзката на константата с гама-функцията.[1] Например, немският математик Карл Антон Бретшнайдер използва означението Шаблон:Mvar през 1835 г.,[2] а Огъстъс Де Морган го използва в учебник, публикуван на части от 1836 до 1842 г.[3]

Проявления

Константата на Ойлер – Маскерони се проявява в следните места ('*' означава, че този запис съдържа подробно уравнение):

Свойства

Числото Шаблон:Mvar все още не е доказано, че е алгебрично или трансцендентно. Всъщност, не се знае дали Шаблон:Mvar е ирационално. Анализ на верижната дроб показва, че ако Шаблон:Mvar е рационално, то знаменателят му трябва да е по-голям от 10242080. Вездесъщността на Шаблон:Mvar, доказана от големия брой уравнения по-долу, прави ирационалността на Шаблон:Mvar голям отворен въпрос в математиката.

Връзка с гама-функцията

Шаблон:Mvar е свързана с дигама-функцията Шаблон:Math и следователно производната на гама функцията Шаблон:Math, когато и двете функции се изчисляват с 1. Оттук:

−γ=Γ′(1)=Ψ(1).

Това е равно на границите:

−γ=limz→0(Γ(z)−1z)=limz→0(Ψ(z)+1z).

По-нататъшните резултати за границите са:

limz→01z(1Γ(1+z)−1Γ(1−z))=2γlimz→01z(1Ψ(1−z)−1Ψ(1+z))=π23γ2.

Граница, свързана с бета-функцията (изразена спрямо гама-функции) е

γ=limn→∞(Γ(1n)Γ(n+1)n1+1nΓ(2+n+1n)−n2n+1)=limm→∞∑k=1m(mk)(−1)kkln⁡(Γ(k+1)).

Връзка с дзета-функцията

Шаблон:Mvar може също да бъде изразена като безкрайна сума, чиито условия включват дзета-функция на Риман, изчислена с положителни цели числа:

γ=∑m=2∞(−1)mζ(m)m=ln⁡4π+∑m=2∞(−1)mζ(m)2m−1m.

Други редове, свързани с дзета-функцията включват:

γ=32−ln⁡2−∑m=2∞(−1)mm−1m(ζ(m)−1)=limn→∞(2n−12n−ln⁡n+∑k=2n(1k−ζ(1−k)nk))=limn→∞(2ne2n∑m=0∞2mn(m+1)!∑t=0m1t+1−nln⁡2+O(12ne2n)).

Условието на грешката в последното уравнение е бързо намаляваща функция на Шаблон:Math. В резултат на това, формулата е подходяща за ефективно изчисление на константата с висока точност.

Други интересни граници, равняващи се на константата на Ойлер – Маскерони са асиметричната граница:

γ=lims→1+∑n=1∞(1ns−1sn)=lims→1(ζ(s)−1s−1)=lims→0ζ(1+s)+ζ(1−s)2

и формулата на Вале-Пусен:

γ=limn→∞1n∑k=1n(⌈nk⌉−nk)

където ⌈⌉ са скобите на функцията скобка.

Тясно свързано с това е изразът на рационалните дзета редове. Взимайки отделно първите няколко условия на горните редове, може да се направи оценка за границата на класическия ред:

γ=∑k=1n1k−ln⁡n−∑m=2∞ζ(m,n+1)m,

къдетоШаблон:Math е дзета-функцията на Хурвиц. Сборът в това уравнение включва хармонични числа, Шаблон:Math. Разширявайки условията в дзета-функцията на Хурвиц, се получава:

Hn=ln⁡(n)+γ+12n−112n2+1120n4−ε,

където Шаблон:Math

Интеграли

Шаблон:Mvar е равна на стойността на число от определени интеграли:

γ=−∫0∞e−xln⁡xdx=−∫01ln⁡(ln⁡1x)dx=∫0∞(1ex−1−1x⋅ex)dx=∫01(1ln⁡x+11−x)dx=∫0∞(11+xk−e−x)dxx,k>0=∫01Hxdx,

където Шаблон:Math е дробното хармонично число.

Определени интеграли, в които се появява Шаблон:Mvar, са:

∫0∞e−x2ln⁡xdx=−(γ+2ln⁡2)π4∫0∞e−xln2xdx=γ2+π26.

Шаблон:Mvar може да се изрази и така:

γ=∫01∫01x−1(1−xy)ln⁡xydxdy=∑n=1∞(1n−ln⁡n+1n).

Интересно сравнение с двойния интеграл и променливият ред е:

ln⁡4π=∫01∫01x−1(1+xy)ln⁡xydxdy=∑n=1∞((−1)n−1(1n−ln⁡n+1n)).

То показва, че Шаблон:Math може да бъде считано като „променлива Ойлерова константа“.

Двете константи също често се свързва от чифта редове

γ=∑n=1∞N1(n)+N0(n)2n(2n+1)ln⁡4π=∑n=1∞N1(n)−N0(n)2n(2n+1),

където Шаблон:Math и Шаблон:Math са броя единици и нули, съответно, в двоично разширение на Шаблон:Math.

Разширение на редове

Ойлер показва, че следният безкраен ред приближава Шаблон:Mvar:

γ=∑k=1∞(1k−ln⁡(1+1k)).

Редът за Шаблон:Mvar е еквивалентен на реда на Нилсен, открит през 1897 г.:

γ=1−∑k=2∞(−1)k⌊log2k⌋k+1.

През 1910 г. Джовани Вака открива тясно свързаните редове:

γ=∑k=2∞(−1)k⌊log2k⌋k=12−13+2(14−15+16−17)+3(18−19+110−111+⋯−115)+⋯,

където Шаблон:Math е двоичен логаритъм, а Шаблон:Math функция скобка.

През 1926 г. той намира втори ред:

γ+ζ(2)=∑k=2∞(1⌊k⌋2−1k)=∑k=2∞k−⌊k⌋2k⌊k⌋2=12+23+122∑k=12⋅2kk+22+132∑k=13⋅2kk+32+⋯

От разширението на логаритъма на гама-функцията на Малмстен-Кумер се получава:

γ=ln⁡π−4ln⁡(Γ(34))+4π∑k=1∞(−1)k+1ln⁡(2k+1)2k+1.

Важно разширение за константата на Ойлер се дължи на Грегорио Фонтана и Лоренцо Маскерони:

γ=∑n=1∞|Gn|n=12+124+172+192880+3800+⋯,

където Шаблон:Math са коефициенти на Грегъри.

Друго важно разширение с коефициенти на Грегъри, включващо константата на Ойлер е:

Hn=γ+ln⁡n+12n−∑k=2∞(k−1)!|Gk|n(n+1)⋯(n+k−1),n=1,2,…,=γ+ln⁡n+12n−112n(n+1)−112n(n+1)(n+2)−19120n(n+1)(n+2)(n+3)−⋯

и конвергира за всички Шаблон:Math.

Редове от прости числа:

γ=limn→∞(ln⁡n−∑p≤nln⁡pp−1).

Редове, свързани с квадратни корени:[4]

γ=limn→∞(∑k=1n1k−ln⁡∑k=1nk)−ln⁡22.

Асимптотични разширения

Шаблон:Mvar се равнява на следните асимптотични формули (kydeto Шаблон:Math е Шаблон:Math-тото хармонично число):

γ∼Hn−ln⁡n−12n+112n2−1120n4+⋯
γ∼Hn−ln⁡(n+12+124n−148n3+⋯)
γ∼Hn−ln⁡n+ln⁡(n+1)2−16n(n+1)+130n2(n+1)2−⋯

Третата формула се нарича също разширение на Рамануджан.

Експонента

Константата Шаблон:Math е важна в теорията на числата. Някои автори обозначават тази величина просто като Шаблон:Math. Шаблон:Math е равно на следната граница, където Шаблон:Math е Шаблон:Math-тото просто число:

eγ=limn→∞1ln⁡pn∏i=1npipi−1.

Това потвърждава третата от теоремите на Мартенс.[5] Числената стойност на Шаблон:Math е:

1,78107 24179 90197 98523 65041 03107 17954 91696 45214 30343 …

Други безкрайни произведения, свързани с Шаблон:Math, включват:

e1+γ22π=∏n=1∞e−1+12n(1+1n)ne3+2γ2π=∏n=1∞e−2+2n(1+2n)n.

Също така, имаме:

eγ=21⋅221⋅33⋅23⋅41⋅334⋅24⋅441⋅36⋅55⋯

където Шаблон:Math-тата степен е Шаблон:Math-тият корен на

∏k=0n(k+1)(−1)k+1(nk).

Източници

  1. ↑ Шаблон:Cite journal
  2. ↑ Carl Anton Bretschneider: Theoriae logarithmi integralis lineamenta nova (13 октомври 1835), Journal für die reine und angewandte Mathematik 17, 1837, с. 257 – 285 (in Latin; „Шаблон:Mvar = Шаблон:Math = Шаблон:Nowrap)“
  3. ↑ Augustus De Morgan: The differential and integral calculus, Baldwin and Craddock, London 1836 – 1842 („Шаблон:Mvar“)
  4. ↑ mathworld.wolfram.com
  5. ↑ mathworld.wolfram.com