Константа на Ойлер – Маскерони

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Площта на синия район конвергира към константата на Ойлер – Маскерони.

Константата на Ойлер – Маскерони (наричана още константа на Ойлер) е математическа константа, появяваща се в математическия анализ и теорията на числата, обикновено обозначавана с гръцката буква гама (Шаблон:Mvar).

Определя се като сходящата разлика между хармоничен ред и естествен логаритъм:

γ=limn(lnn+k=1n1k)[5px]=1(1x1x)dx.

Тук Шаблон:Math представлява функция скобка.

Числената стойност на константата на Ойлер – Маскерони до 50-ия знак след десетичната запетая е:

0,57721 56649 01532 86060 65120 90082 40243 10421 59335 93992 …

История

Константата се появява за пръв път през 1734 г. в труд на швейцарския математик Леонард Ойлер, озаглавен De Progressionibus harmonicis observationes. Ойлер използва означенията Шаблон:Math и Шаблон:Math за константата. През 1790 г. италианският математик Лоренцо Маскерони използва нотациите Шаблон:Math и Шаблон:Math за константата. Обозначението Шаблон:Mvar не присъства никъде в писанията на Ойлер или Маскерони и е избрано по-късно, вероятно заради връзката на константата с гама-функцията.[1] Например, немският математик Карл Антон Бретшнайдер използва означението Шаблон:Mvar през 1835 г.,[2] а Огъстъс Де Морган го използва в учебник, публикуван на части от 1836 до 1842 г.[3]

Проявления

Константата на Ойлер – Маскерони се проявява в следните места ('*' означава, че този запис съдържа подробно уравнение):

Свойства

Числото Шаблон:Mvar все още не е доказано, че е алгебрично или трансцендентно. Всъщност, не се знае дали Шаблон:Mvar е ирационално. Анализ на верижната дроб показва, че ако Шаблон:Mvar е рационално, то знаменателят му трябва да е по-голям от 10242080. Вездесъщността на Шаблон:Mvar, доказана от големия брой уравнения по-долу, прави ирационалността на Шаблон:Mvar голям отворен въпрос в математиката.

Връзка с гама-функцията

Шаблон:Mvar е свързана с дигама-функцията Шаблон:Math и следователно производната на гама функцията Шаблон:Math, когато и двете функции се изчисляват с 1. Оттук:

γ=Γ(1)=Ψ(1).

Това е равно на границите:

γ=limz0(Γ(z)1z)=limz0(Ψ(z)+1z).

По-нататъшните резултати за границите са:

limz01z(1Γ(1+z)1Γ(1z))=2γlimz01z(1Ψ(1z)1Ψ(1+z))=π23γ2.

Граница, свързана с бета-функцията (изразена спрямо гама-функции) е

γ=limn(Γ(1n)Γ(n+1)n1+1nΓ(2+n+1n)n2n+1)=lim\limits mk=1m(mk)(1)kkln(Γ(k+1)).

Връзка с дзета-функцията

Шаблон:Mvar може също да бъде изразена като безкрайна сума, чиито условия включват дзета-функция на Риман, изчислена с положителни цели числа:

γ=m=2(1)mζ(m)m=ln4π+m=2(1)mζ(m)2m1m.

Други редове, свързани с дзета-функцията включват:

γ=32ln2m=2(1)mm1m(ζ(m)1)=limn(2n12nlnn+k=2n(1kζ(1k)nk))=limn(2ne2nm=02mn(m+1)!t=0m1t+1nln2+O(12ne2n)).

Условието на грешката в последното уравнение е бързо намаляваща функция на Шаблон:Math. В резултат на това, формулата е подходяща за ефективно изчисление на константата с висока точност.

Други интересни граници, равняващи се на константата на Ойлер – Маскерони са асиметричната граница:

γ=lims1+n=1(1ns1sn)=lims1(ζ(s)1s1)=lims0ζ(1+s)+ζ(1s)2

и формулата на Вале-Пусен:

γ=limn1nk=1n(nknk)

където са скобите на функцията скобка.

Тясно свързано с това е изразът на рационалните дзета редове. Взимайки отделно първите няколко условия на горните редове, може да се направи оценка за границата на класическия ред:

γ=k=1n1klnnm=2ζ(m,n+1)m,

къдетоШаблон:Math е дзета-функцията на Хурвиц. Сборът в това уравнение включва хармонични числа, Шаблон:Math. Разширявайки условията в дзета-функцията на Хурвиц, се получава:

Hn=ln(n)+γ+12n112n2+1120n4ε,

където Шаблон:Math

Интеграли

Шаблон:Mvar е равна на стойността на число от определени интеграли:

γ=0exlnxdx=01ln(ln1x)dx=0(1ex11xex)dx=01(1lnx+11x)dx=0(11+xkex)dxx,k>0=01Hxdx,

където Шаблон:Math е дробното хармонично число.

Определени интеграли, в които се появява Шаблон:Mvar, са:

0ex2lnxdx=(γ+2ln2)π40exln2xdx=γ2+π26.

Шаблон:Mvar може да се изрази и така:

γ=0101x1(1xy)lnxydxdy=n=1(1nlnn+1n).

Интересно сравнение с двойния интеграл и променливият ред е:

ln4π=0101x1(1+xy)lnxydxdy=n=1((1)n1(1nlnn+1n)).

То показва, че Шаблон:Math може да бъде считано като „променлива Ойлерова константа“.

Двете константи също често се свързва от чифта редове

γ=n=1N1(n)+N0(n)2n(2n+1)ln4π=n=1N1(n)N0(n)2n(2n+1),

където Шаблон:Math и Шаблон:Math са броя единици и нули, съответно, в двоично разширение на Шаблон:Math.

Разширение на редове

Ойлер показва, че следният безкраен ред приближава Шаблон:Mvar:

γ=k=1(1kln(1+1k)).

Редът за Шаблон:Mvar е еквивалентен на реда на Нилсен, открит през 1897 г.:

γ=1k=2(1)klog2kk+1.

През 1910 г. Джовани Вака открива тясно свързаните редове:

γ=k=2(1)klog2kk=1213+2(1415+1617)+3(1819+110111+115)+,

където Шаблон:Math е двоичен логаритъм, а Шаблон:Math функция скобка.

През 1926 г. той намира втори ред:

γ+ζ(2)=k=2(1k21k)=k=2kk2kk2=12+23+122k=122kk+22+132k=132kk+32+

От разширението на логаритъма на гама-функцията на Малмстен-Кумер се получава:

γ=lnπ4ln(Γ(34))+4πk=1(1)k+1ln(2k+1)2k+1.

Важно разширение за константата на Ойлер се дължи на Грегорио Фонтана и Лоренцо Маскерони:

γ=n=1|Gn|n=12+124+172+192880+3800+,

където Шаблон:Math са коефициенти на Грегъри.

Друго важно разширение с коефициенти на Грегъри, включващо константата на Ойлер е:

Hn=γ+lnn+12nk=2(k1)!|Gk|n(n+1)(n+k1),n=1,2,,=γ+lnn+12n112n(n+1)112n(n+1)(n+2)19120n(n+1)(n+2)(n+3)

и конвергира за всички Шаблон:Math.

Редове от прости числа:

γ=limn(lnnpnlnpp1).

Редове, свързани с квадратни корени:[4]

γ=limn(k=1n1klnk=1nk)ln22.

Асимптотични разширения

Шаблон:Mvar се равнява на следните асимптотични формули (kydeto Шаблон:Math е Шаблон:Math-тото хармонично число):

γHnlnn12n+112n21120n4+
γHnln(n+12+124n148n3+)
γHnlnn+ln(n+1)216n(n+1)+130n2(n+1)2

Третата формула се нарича също разширение на Рамануджан.

Експонента

Константата Шаблон:Math е важна в теорията на числата. Някои автори обозначават тази величина просто като Шаблон:Math. Шаблон:Math е равно на следната граница, където Шаблон:Math е Шаблон:Math-тото просто число:

eγ=limn1lnpni=1npipi1.

Това потвърждава третата от теоремите на Мартенс.[5] Числената стойност на Шаблон:Math е:

1,78107 24179 90197 98523 65041 03107 17954 91696 45214 30343 …

Други безкрайни произведения, свързани с Шаблон:Math, включват:

e1+γ22π=n=1e1+12n(1+1n)ne3+2γ2π=n=1e2+2n(1+2n)n.

Също така, имаме:

eγ=21221332341334244413655

където Шаблон:Math-тата степен е Шаблон:Math-тият корен на

k=0n(k+1)(1)k+1(nk).

Източници

  1. Шаблон:Cite journal
  2. Carl Anton Bretschneider: Theoriae logarithmi integralis lineamenta nova (13 октомври 1835), Journal für die reine und angewandte Mathematik 17, 1837, с. 257 – 285 (in Latin; „Шаблон:Mvar = Шаблон:Math = Шаблон:Nowrap)“
  3. Augustus De Morgan: The differential and integral calculus, Baldwin and Craddock, London 1836 – 1842 („Шаблон:Mvar“)
  4. mathworld.wolfram.com
  5. mathworld.wolfram.com