Двоичен логаритъм
Двоичният логаритъм е математическа функция, вид логаритъм с основа числото 2.[1] Дефинира се като:
тогава и само тогава, когато .
Стандартното означение на функцията според ISO 31-11 e от вида Шаблон:Math, но понякога се използва и общото означение за логаритми Шаблон:Math.
Двоичният логаритъм е използван за пръв път от Леонард Ойлер в теорията на музиката – двоичният логаритъм от съотношението на честотите на два музикални тона е равен на броя октави между тях. Двоичните логаритми може да се използват за изчисляване на дължината на представянето на дадено число в двоична бройна система или на броя битове за кодиране на дадено съобщение в информатиката. Те имат приолжения и в компютърните науки, комбинаториката, биоинформатиката, планирането на спортни турнири и фотографията.