Бета-функция

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Контурна графика на бета-функция.

В математиката, бета-функцията (Шаблон:Math), наричана също и Ойлеров интеграл от първи род, е специална функция, определяна чрез

B(x,y)=01tx1(1t)y1dt

за Шаблон:Math.

Бета-функцията е изучавана от Ойлер и Льожандър, а името ѝ е дадено от Жак Бине.

Свойства

Бета-функцията е симетрична, което ще рече, че[1]

B(x,y)=B(y,x).

Ключово свойство на тази функция е връзката ѝ с гама-функцията.[1]

B(x,y)=Γ(x)Γ(y)Γ(x+y).

Когато Шаблон:Mvar и Шаблон:Mvar са положителни цели числа, от определението на гама-функцията Шаблон:Math следва, че:

B(x,y)=(x1)!(y1)!(x+y1)!B(x,y)=20π/2(sinθ)2x1(cosθ)2y1dθ,Re(x)>0, Re(y)>0B(x,y)=0tx1(1+t)x+ydt,Re(x)>0, Re(y)>0B(x,y)=n01tnx1(1tn)y1dt,Re(x)>0, Re(y)>0, n>0B(x,y)=n=0(nyn)x+n,B(x,y)=x+yxyn=1(1+xyn(x+y+n))1,

Бета-функцията удовлетворява няколко интересни тъждества, включително:

B(x,y)=B(x,y+1)+B(x+1,y)B(x+1,y)=B(x,y)xx+yB(x,y+1)=B(x,y)yx+yB(x,y)(tt+x+y1)=(tt+x1)*(tt+y1)x1,y1,B(x,y)B(x+y,1y)=πxsin(πy)B(x,1x)=πsin(πx)B(1,x)=1x

където Шаблон:Math е прекъсната степенна функция, а звездичката обозначава конволюция.

Най-долното тъждество по-горе показва в частност, че Шаблон:Math. Някои от тези тъждества, например тригонометричната формула, могат да се приложат при извеждането на обема на Шаблон:Mvar-елипсоида в Декартови координати.

Ойлеровият интеграл за бета-функцията може да се преобразува в интеграл по контур на Покхамер Шаблон:Mvar както следва:

(1e2πiα)(1e2πiβ)B(α,β)=Ctα1(1t)β1dt.

Този интеграл е сходящ за всички стойности на Шаблон:Mvar и Шаблон:Mvar и така предоставя аналитично продължение на бета-функцията.

Както гама-функцията за цели числа описва факториелите, бета-функцията може да определя биномен коефициент, след като се нагодят индексите:

(nk)=1(n+1)B(nk+1,k+1).

Освен това, за цяло число Шаблон:Mvar, Шаблон:Math може да приеме такъв коефициент, че да дава затворена форма, функция на интерполация за непрекъснати стойности на Шаблон:Mvar:

(nk)=(1)nn!sin(πk)πi=0n(ki).

Бета-функцията е първата позната матрица на разсейване в струнната теория, което е предположено за пръв път от Габриеле Венециано.

Връзка с гама-функцията

За да се изведе интегралното представяне на бета-функцията, произведението на двата факториела трябва да бъде записано като

Γ(x)Γ(y)=u=0 euux1duv=0 evvy1dv=v=0u=0 euvux1vy1dudv.

Променянето на променливите Шаблон:Math и Шаблон:Math показва, че

Γ(x)Γ(y)=z=0t=01ez(zt)x1(z(1t))y1|J(z,t)|dtdz=z=0t=01ez(zt)x1(z(1t))y1zdtdz=z=0ezzx+y1dzt=01tx1(1t)y1dt=Γ(x+y)B(x,y),

където Шаблон:Math е абсолютната стойност на детерминантата на матрицата на Якоби за Шаблон:Math и Шаблон:Math.

Това тъждество може да бъде разгледано и като частен случай на тъждеството за интеграл от конволюция. Имайки дадени

f(u):=euux11+g(u):=euuy11+,

се получава:

Γ(x)Γ(y)=f(u)dug(u)du=(f*g)(u)du=B(x,y)Γ(x+y).

Производни

Имаме

xB(x,y)=B(x,y)(Γ(x)Γ(x)Γ(x+y)Γ(x+y))=B(x,y)(ψ(x)ψ(x+y)),

където Шаблон:Math е дигама-функция.

Приближение

Формулата на Стърлинг дава асимптотичната формула

B(x,y)2πxx1/2yy1/2(x+y)x+y1/2

за големи Шаблон:Mvar и Шаблон:Mvar. Ако Шаблон:Mvar е голямо, но Шаблон:Mvar е точно определено, тогава

B(x,y)Γ(y)xy.

Източници

  1. 1,0 1,1 Davis (1972) 6.2.2 с.258