Ред на Тейлър

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Колкото по-голяма е степента на реда на Тейлър, толкова по-близо са неговите стойности до истинската функция. Тук е показана графиката на sinx и развития по Тейлър от степен 1, 3, 5, 7, 9, 11 и 13.

Ред на Тейлър или развитие по Тейлър е апроксимация на реална или комплексна функция чрез представянето ѝ като безкраен ред с общ член, изчислен от стойностите на производните на функцията в дадена точка. Това е възможно като пряко следствие на теоремата на Тейлър.

Ако функцията е безброй пъти диференцируема в отворения интервал (ar, a + r), тогава нейното развитие по Тейлър е степенният ред

n=0f(n)(a)n!(xa)n.

(тук f(n)(a) e n-тата производна на функцията, като нулевата е самата функция).

Редът е кръстен на английския математик Брук Тейлър. В случая, когато a = 0, редът се нарича ред на Маклорен на името на шотландския математик Колин Маклорен (Colin Maclaurin).

Функции, които са точно равни на развитието си в ред на Тейлър в произволна точка a, се наричат аналитични функции. Пример за такива са тригонометричните функции синус и косинус. Редът на Тейлър може да се използва, за да се получат всички стойности на аналитична функция, ако се знаят нейната стойност и стойностите на всичките ѝ производни в дадена точка.

На графиката вдясно е илюстрирано развитието по Тейлър за функцията y = sinx. Жълтата крива е от седма степен и е графика на

sin(x)xx33!+x55!x77!.

Редът на Тейлър се използва широко в приложната математика и математическия анализ. Някои от приложенията му са:

  • директно получаване на приблизителна стойност на функция;
  • доказателство на теореми от математическия анализ.

История

Най-ранното използване на степенни редове, включително и някои развития по Тейлър, датира от XIV в. от индийския математик Мадхава Сангамаграма. Той използва апроксимации по Тейлър за синус, косинус, тангенс и аркустангенс, но не генерализира редовете.

В края на XVII в. Джеймс Грегъри също работи в тази посока и публикува няколко реда на Маклорен, но не вижда обобщението.

През 1715 г. Брук Тейлър доказва и генреализира теоремата си, пряко следствие на която е този обобщен ред.

Колин Маклорен изследва специалния случай във втората половина на XVII в.

Развитие на някои прости функции

ex=n=0xnn!,x
ln(1+x)=n=0(1)nn+1xn+1,|x|<1
xm1x=n=mxn,|x|<1
(1+x)α=n=0(αn)xn,|x|<1,αC
sinx=n=0(1)n(2n+1)!x2n+1,x
cosx=n=0(1)n(2n)!x2n,x
tgx=n=1B2n(4)n(14n)(2n)!x2n1=x+x33+2x515+..,|x|<π2
където B са числа на Бернули.
secx=n=0(1)nE2n(2n)!x2n,|x|<π2
където E са числа на Ойлер.
arcsinx=n=0(2n)!4n(n!)2(2n+1)x2n+1,|x|<1
arctgx=n=0(1)n2n+1x2n+1,|x|1
sinh(x)=n=01(2n+1)!x2n+1,x
cosh(x)=n=01(2n)!x2n,x
tgh(x)=n=1B2n4n(4n1)(2n)!x2n1,|x|<π2
arcsinh(x)=n=0(1)n(2n)!4n(n!)2(2n+1)x2n+1,|x|<1
arctgh(x)=n=012n+1x2n+1,|x|<1

Изчисляване

Има редица методи за изчисляване на реда на Тейлър за достатъчно голям брой функции. Редът може да се ползва така, както е даден за основните функции, а усилията да се насочат в генерализирането на коефициентите. Освен това, тъй като редът на Тейлър в общия случай е степенен, може да се използват неговите свойства за свободно умножение, деление, събиране и изваждане на основните редове. В някои случаи най-доброто решение е редът да се интегрира последователно няколко пъти.

Вижте също

Външни препратки