Експоненциална функция

В математиката експоненциалната функция е тази функция, която е равна на собствената си производна. Бележи се с ex, където е е Ойлеровото число (равно приблизително на 2,718). Използва се за изразяване на функционална връзка, при която фиксирана промяна в абсолютната стойност на независимата променлива води до фиксирана пропорционална промяна (т.е. процентно увеличение или намаляване) в стойността на функцията. Експоненциалната функцията често се бележи с exp(x), особено когато е неудобно изписването на зависимата променлива като степенен показател. Експоненциалната функция има широка употреба във физиката, химията и математиката.
Графиката на функцията y = ex е растяща и се увеличава по-бързо с нарастването на x. Функцията е положителна за всички стойности на x, но може да приема стойности произволно близки до нулата (при отрицателни стойности на x), което значи, че абсцисата е хоризонтална асимптота на експоненциалната функция. Производната на експоненциалната функция във всяка точка е равна на самата функция. Обратната функция на експоненциалната функция е естественият логаритъм ln(x).
Дефиниция

Експоненциалната функция може да бъде дефинирана по няколко еквивалентни начина. Често използвана дефиниция е следният степенен ред:
Тази дефиниция важи както за реални така и за комплексни числа. Еквивалентна дефиниция е следната граница:
Свойства
Изхождайки от горните определения, може да се докаже, че за експоненциалната функция важи степенното равенство:
- ,
за всички x и y. Експоненциалната функция е решение на диференциалното уравнение:
- .
Това свойство на експоненциалната функция ѝ дава широко приложение в природните науки.