Теорема на Тейлър

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Без източници Теоремата на Тейлър е теорема от математическия анализ. Кръстена е на английския математик Брук Тейлър. Теоремата дава апроксимация на функция в околност на точка чрез многочлен, чиито коефициенти зависят само от производните на функцията в тази точка. Без да дава формално описание на теоремата, астрономът Джеймс Грегъри я използва в трудовете си 41 години по-рано, така че заслугата за откриването ѝ може да бъде дадена на него.

Теоремата за един параметър

Най-простият пример за теоремата е апроксимацията на експоненциалната функция ex когато х клони към 0. А именно

ex1+x+x22!+x33!++xnn!.

Формалното изказване на тази теорема е: Ако n ≥ 0 е цяло число и f е функция n пъти диференцируема в отворения интервал (a, x), тогава

f(x)=f(a)+f(a)1!(xa)+f(2)(a)2!(xa)2++f(n)(a)n!(xa)n+Rn

където Rn е остатъчен член, зависещ от x, който клони към 0, когато x клони към a.

Остатъчния член може да се представи в няколко форми.

  • При формата на Лагранж се твърди, че съществува число ξ между a и x, такова че
Rn=f(n+1)(ξ)(n+1)!(xa)n+1.

Така се вижда, че теоремата на Тейлър е следствие на теоремата за крайните нараствания (и точно теоремата за крайните нараствания се използва за доказването на Тейлър с остатъчен член във вид на Лагранж)

  • Друга форма за остатъчния член е форма на Коши
Rn(x)=f(n+1)(ξ)n!(xξ)n(1θ)n където ξ=a+θ.

Тук той е следствие на фундаменталната теорема на анализа.

За някои функции може да се покаже че остатъчният член клони към 0, когато n клони към ∞. Те могат да се изразят с ред на Тейлър в околоност на a и се наричат аналитични функции.

  • Трета форма е формата на Пеано:
Rn=o(|xx0|n), където x клони към x0, а o е така наречената, нотация на малкото о
  • Четвъртата форма за остатъчния член е интегралната форма. За комплексни функции, диференцируеми в окръжност C около a изразът
Rn(x)=12πiCf(z)(za)n+1(zx)dz

важи в C

Теоремата за няколко параметъра

Теоремата на Тейлър може да бъде генерализирана за няколко параметъра по следния начин. Нека Б e многообразие от тип сфера около точка a, в N-мерното пространство, а f е функция с реални стойности, дефинирана в отворената околност B¯ и имаща n+1 частни производни във всяка точка. Теоремата твърди, че за всяко xiB,

f(x)=|α|=0nDαf(a)α!(xa)α+|α|=n+1Rα(x)(xa)α

където сумата е за мултииндекса α.

Остатъчният член трябва да задоволява неравенството

|Rα(x)|supyB¯|Dαf(y)α!|

за всички α където |α|=n+1.