Натурален логаритъм

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Натуралният логаритъм (Шаблон:Lang) или естествен логаритъм е логаритъм с основа математическата константа e=2,718281828459.... Числото „e“ е ирационално и се дефинира като границата на (1+1/n)n при n, клонящо към безкрайност:

Графика на натуралния логаритъм
e=limn(1+1n)n.

Натуралният логаритъм от x е степента, на която e трябва да се повдигне, за да бъде равно на x. Ако x=ey, тогава y=lnx. Естественият логаритъм от e е равен на 1, тъй като e1 = e, а eстественият логаритъм от 1 е 0, тъй като e0 = 1.

Натуралният логаритъм от x обикновено се записва като Шаблон:Math или Шаблон:Math. По-рядко може да бъде записан и без означаване на основата, само като Шаблон:Math. [1][2] Понякога се добавят скоби за яснота: Шаблон:Math, Шаблон:Math или Шаблон:Math.

Естественият логаритъм Шаблон:Math е дефиниран за всички реални положителни стойности на x, както и за всички ненулеви комплексни стойности. Въпреки че не е въведена от Джон Непер, тази функция понякога се нарича неперов логаритъм, а числото e се нарича неперово число.

По теоремата на Линдеман-Вайерщрас натуралният логаритъм на всяко едно положително алгебрично число без 1 е трансцендентно число.

Определения

Натуралният логаритъм може да се дефинира по няколко еквивалентни начина.

Обратна функция на експонентата

Натуралният логаритъм може да се дефинира като обратна функция на експоненциалната функция с равенствата:

eln(x)=xако x>0
ln(ex)=x.

С други думи, той е биекция на множеството на реалните положителни числа върху множеството на всички реални числа, а още по-прецизно погледнато, той е изоморфизъм между групата на реалните положителни числа относно умножението и групата на реалните числа относно събирането:

ln:(+,×)(,+)
ln(a) илюстриран като площта под кривата f(x) = 1/x от 1 до а. Ако стойността на а е по-малка от 1, площта от а до 1 е отрицателна.

Интегрална дефиниция

Формално Шаблон:Math може да се дефинира като областта под графиката на функцията 1x от 1 до a, която се дава с интеграла

ln(a)=1a1xdx.

Той дефинира логаритъма, тъй като удовлетворява основното свойство на логаритмите:

ln(ab)=ln(a)+ln(b)

Това може да се покаже чрез заместването t=xa по следния начин:

ln(ab)=1ab1xdx=1a1xdx+aab1xdx=1a1xdx+1b1tdt=ln(a)+ln(b)

История

Идеята за натуралния логаритъм е разбработена от Гегоар дьо Сан-Винсент и Алфонс Антонио де Сараса преди 1649 г.[3] Тяхната работа включва квадратура на хиперболата xy = 1 чрез определяне площта на хиперболичните сектори. Тяхното решение генерира необходимата функция на хиперболичния логаритъм, притежаваща свойства, свързани с натуралния логаритъм.

Едно от най-ранните споменавания на натуралния логаритъм е от Николаус Меркатор в работата си Logarithmotechnia, публикувана през 1668 г.[4], въпреки че през 1619 г. учителят по математика Джон Спейдъл вече е бил съставил таблица на натурални логаритми.[5]

Конвенции за обозначения

Обозначенията Шаблон:Math и Шаблон:Math се отнасят недвусмислено до натуралния логаритъм от x, а Шаблон:Math без означена основа може също да се отнася до натуралния логаритъм. Тази употреба е често срещана в математиката, заедно с някои научни контексти, както и в много езици за програмиране. [6] Обаче в някои други контексти, като например химия, Шаблон:Math може да се използва за обозначаване на десетичния логаритъм (с основа 10). Може също да се отнася до двоичния логаритъм (с основа 2) в контекста на компютърните науки, особено в контекста на времевата сложност. В калкулаторите Шаблон:Math може да означава една от двете функции десетичен или натурален логаритъм – другата съответно е означена с еднозначния си символ Шаблон:Math или Шаблон:Math.

Площта под хиперболата удовлетворява логаритмичния закон. Тук A(s,t) означава площта под хиперболата между s и t.

Свойства

  • ln1=0
  • lne=1
  • ln(xy)=lnx+lnyза x>0и y>0
  • ln(xy)=ylnxза x>0
  • lnx<lnyза 0<x<y
  • limx0ln(1+x)x=1
  • limα0xα1α=lnxза x>0
  • x1xlnxx1заx>0
  • ln(1+xα)αxзаx0и α1

Вижте също

Източници

  1. G.H. Hardy and E.M. Wright, An Introduction to the Theory of Numbers, 4th Ed., Oxford 1975, footnote to paragraph 1.7: "log x is, of course, the 'Naperian' logarithm of x, to base e. 'Common' logarithms have no mathematical interest".
  2. Шаблон:Cite book Extract of page 9
  3. Burn, R. P. (2001). Alphonse Antonio de Sarasa and Logarithms. Historia Mathematica. pp. 28:1 – 17.
  4. O'Connor, J. J.; Robertson, E. F. (September 2001). "The number e". The MacTutor History of Mathematics archive.
  5. Cajori, Florian (1991). A History of Mathematics (5th ed.). AMS Bookstore. p. 152. ISBN 0-8218-2102-4.
  6. Including C, C++, SAS, MATLAB, Mathematica, Fortran, and some BASIC dialects