Уравнение на Поасон

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Уравнението на Поасон е частно диференциално уравнение от елиптичен тип с широко приложение в машиностроенето и теретичната физика. То е полезно, например, при описване на потенциално поле, предизвикано от определен заряд или разпределение на плътността на масата. С известно потенциално поле става възможно да се изчисли гравитационното или електростатичното поле.

Уравнението представлява общ случай на уравнението на Лаплас, което също има широко приложение във физиката. Уравнение е кръстено в чест на френския математик Симеон Дени Поасон.[1]

Същност

Уравнението на Поасон е:

Δφ=f

където Δ е оператор на Лаплас, а f и φ са реални или комплексни функции върху в дадено многообразие. Обикновено, f е дадено, а се търси φ. Когато многообразието е Евклидово пространство, операторът на Лаплас чест се обозначава с ∇2, поради което уравнението на Поасон често се записва така:

2φ=f.

В тримерни Декартови координати, то приема вида:

(2x2+2y2+2z2)φ(x,y,z)=f(x,y,z).

Когато f=0, се получава уравнението на Лаплас.

Уравнението на Поасон може да се реши и с функция на Грийн:

φ(𝐫)=f(𝐫)4π|𝐫𝐫|d3r,

където интегралът обхваща цялото пространство. Съществуват различни методи за числено решение.

Източници