Средностепенна стойност

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Средностепенна стойност (СС) или средностепенно е вид средна стойност на набор от числа в математиката, която се получава чрез повдигане на всички числа на степен s, намиране на средноаритметичната стойност на тези s-ти степени и взимане на s-ия корен от тази средна стойност. Тя обобщава средните стойности, известни от питагорейците като архимедови средни: аритметична, геометрична, квадратична и хармонична, чрез въвеждане на параметъра s. Затова в чуждоезичната литература се нарича още средно обобщено и генерализирано средно. Във връзка с неравенствата на Хьолдер и Минковски средностепенното също има имената средно на Хьолдер (Ото Хьолдер, 1859 – 1937) и средно на Минковски (Херман Минковски, 1864 – 1909).

Обозначава се с различни символи: Cs(x),Ad(x),Hp(x),Mp(x),mp(x),μp(x) и др.

Средностепенното е частен случай на средното квазиаритметично, известно още като „средно на Колмогоров“ (Шаблон:Lang).

Разновидност на средностепенното е претегленото средностепенно.

Графика на няколко средностепенни Cs(1,x)=Cp(1,x)

Определение

Ако x1,x2,…,xn е набор от положителни реални числа и s е ненулево реално число, тогава средностепенната стойност с показател s на набора от числа е: [1][2]

Cs(x1,…,xn)=x1s+x2s+…+xnsnS=∑i=1nxisnS=(1n∑i=1nxis)1/s.

Ако числата от набора xi са умножени с поредица от положителни тегла wi, се дефинира понятието средностепенно претеглено: CWs(w1x1,w2x2,…,wnxn)=x1s+x2s+…+xnsw1+w2+…+wnS=∑i=1nxis∑i=1nwiS=(∑i=1nwixis∑i=1nwi)1/s

Частни случаи

Визуално изображение на някои от посочените случаи за Шаблон:Math с
Шаблон:Math и Шаблон:Math: Шаблон:Legend Шаблон:Legend Шаблон:Legend Шаблон:Legend

Шаблон:Br Средностепенните стойности за s=0,±1,2 и ±∞ имат свои собствени имена: [3]

(с други думи: средноаритметичното на n числа е тяхната сума, разделена на n)

(с други думи: средното геометрично на n числа е n-ия корен от произведението на тези числа)

(с други думи: средната хармонична стойност на числата е реципрочната на средната аритметична на техните реципрочни стойности)

В статистическата практика се използват и средностепенни от трети и по-високи редове. Най-често срещаните от тях са средните кубични и средните биквадратични стойности:

Минималното и максималното число от набор от положителни числа се изразяват като средните степени −∞ и +∞ на тези числа:

min⁡{x1,…,xn}=C−∞(x1,…,xn)=lims→−∞Cs(x1,…,xn);
max⁡{x1,…,xn}=C+∞(x1,…,xn)=lims→∞Cs(x1,…,xn).

Свойства

За редицата от положителни реални числа x1,x2,…,xn са валидни следните свойства: [4]

  • Всяко средностепенно винаги се намира между най-малката и най-голямата стойност на x:
min⁡(x1,…,xn)≤Cs(x1,…,xn)≤max⁡(x1,…,xn).
  • Всяка средностепенна стойност е симетрична функция на своите аргументи; пермутирането на аргументите на средностепенното не променя неговата стойност:
Cs(x1,…,xn)=Cs(P(x1,…,xn)), където P е пермутационен оператор.
  • Като повечето средства, средностепенната стойност е хомогенна функция на своите аргументи x1,x2,…,xn. Тоест, ако b е положително реално число, тогава средностепенна стойност с показател s на числата b⋅x1,b⋅x1,…,b⋅xn е равна на b пъти средностепенното на числата x1,x2,…,xn:
Cs(bx1,…,bxn)=b.Cs(x1,…,xn).

Cs(x1,…,xn⋅k)=Cs[Cs(x1,…,xk),Cs(xk+1,…,x2⋅k),…,Cs(x(n−1)⋅k+1,…,xn⋅k)].

Геометрично доказателство без думи, че при а=MN и b=MP:
max(a,b) > средно квадратично (QM) > средно аритметично (AM) >
средно геометрично (GM) >
средно хармонично (HM) > min(a,b) за две различни положителни числа a и b [5][6]

Обобщено неравенство на средните

Като цяло, ако s<q, тогава

Cs(x1,…,xn)≤Cq(x1,…,xn)

и двете средни са равни тогава и само тогава ако Шаблон:Math.

Неравенството е вярно за реални стойности на s и q, както и за положителни и отрицателни стойности за безкрайност. То следва от факта, че за всички реални s,

∂∂sCs(x1,…,xn)≥0,

което може да се докаже с помощта на неравенството на Йенсен.

По-специално, за s в {−1, 0, 1}, средностепенното предполага неравенството на Питагоровите средни (Шаблон:Lang), както и неравенството на средните аритметични и геометрични:

C−∞(xi)≤C−1(xi)≤C1(xi)≤C2(xi)≤C3(xi)≤C4(xi)≤C∞(xi), i=1,…,n, или
min⁡(x1,…,xn)≤x¯harm≤x¯geom≤x¯aritm≤x¯kvadr≤x¯qubich≤x¯bikv≤max⁡(x1,…,xn).

Източници и бележки

  1. ↑ P. S. Bullen: Handbook of Means and Their Inequalities. Dordrecht, Netherlands: Kluwer, 2003, pp. 175 – 177 Шаблон:Икона
  2. ↑ Шаблон:Cite journal
  3. ↑ Weisstein Eric – Power Mean, MathWorld, retrieved 2019-08-17. Шаблон:Икона
  4. ↑ Шаблон:Cite book
  5. ↑ Tim Doyle, Lauren Kutler, Robin Miller, and Albert Schueller – Proofs Without Words and Beyond – A Brief History of Proofs Without Words, Whitman College//Roger Nelsen, Mathematics Magazine, 1987.Шаблон:Икона
  6. ↑ Ако b = PM и a = NM = 2AP + PM = 2r + b, AM = AP + PM = NP/2 + PM = (a–b)/2 + b = (a+b)/2 = AM на a и b и радиусът r = AN = AP = AQ = AG = (a–b)/2. Използвайки теоремата на Питагор за Δ QAM, QM² = AQ² + AM²
    ∴ QM=AQ2+AM2=(a−b2)2+(a+b2)2=2a2+2b24=a2+b22= QM.
    От теоремата на Питагор за Δ AGM, AM² = AG² + GM²
    ∴ GM=AM2−AG2=(a+b2)2−(a−b2)2=2ab−(−2ab)4=ab= GM.
    От подобните триъгълници GHM и AGM, HM/GM = GM/AM
    ∴ HM=GM2AM=aba+b2=2aba+b=21a+1b= HM.

Шаблон:Превод от