Eкстремум

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Локален и глобален максимум и минимум на функцията cos(3πx)/x, 0.1≤ x ≤1.1

Eкстремум (Шаблон:Lang – „краен“) в математиката е максималната или минималната стойност на функцията в дадено множество. Тази точка може да е бъде както локален екстремум, така и глобален екстремум.

Определение

Ако е дадена функцията f:M, за която x0M0, тогава:

  • x0 се нарича точка на локален максимум на функцията f, ако съществува прекъсната част U˙(x0) такава, че
    xU˙(x0):f(x)f(x0);
  • x0се нарича точка на локален минимум на функцията f, ако съществува прекъсната част U˙(x0) такава, че
    xU˙(x0):f(x)f(x0).

Определение за локален екстремум

Ако дефиниционното множество на една функция е интервал, обикновено той може да се раздели на подинтервали, във всеки от който функцията е растяща или намаляваща. Сега да разгледаме поведението на функцията в точка, разделяща два съседни интервала, в които тя от растяща става намаляваща и обратното. В първия подинтервал на снимката функцията намалява, в следващия расте и т.н. Точките, където функцията от растяща става намаляваща и обратното са екстремуми. В достатъчно малка околност на тези точки няма други стойности на функцията, които да са съответно по-малки (по-големи, в когато става въпрос за максимум, а не за минимум) от стойността на функцията в тази точка.

Локален минимум

Функцията f(x) има локален минимум в точка x=c от дефиниционната си област, когато може да се намери достатъчно малка околност (cε;c+ε), с ε>0 от дефиниционната област на f, в която няма стойноси на f, по-малки от f(c), т.е. f(x)f(c) за x принадлежащо на (cε;c+ε), с ε>0.

Локален максимум

Функцията f(x) има локален максимум в точка x=c от дефиниционната си област, когато може да се намери достатъчно малка околност (cε;c+ε), с ε>0 от дефиниционната област на f, в която няма стойности на f, по-големи от f(c), т.е. f(x)f(c) за x принадлежащо на (cε;c+ε), с ε>0.

Необходимо условие за локален екстремум

Ако функцията f(x) има екстремум в дадена точка и е диференцируема в тази точка, първата ѝ производна в тази точка е равна на нула.

Достатъчно условие за локален екстремум

Ако функцията f(x) е два пъти диференцируема в околност на точката x=x0, при което f(x0)=0, а f(x0) е различно от 0, като f(x) е непрекъсната в тази точка, функцията има екстремум в точката x = x0 – минимум, когато f(x0)>0 и максимум, когато f(x0)<0.

Източници

  1. Учебник по математика за 12 клас, профилирана подготовка, издателство „Просвета“