Седемнадесетоъгълник

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Седемнадесетоъгълникът (или хептадекагон) е многоъгълник със седемнадесет страни и ъгли.

Правилен седемнадесетоъгълник

Сборът на всички вътрешни ъгли е 2700° или 15π радиана. Има 119 диагонала. Броят им се определя по общата формула за многоъгълник D=n(n3)/2, откъдето при n=17 се получава

D=17(173)2=119.

Правилен седемнадесетоъгълник е този, при който всички страни и ъгли са равни. Той е представлявал интерес през вековете и е бил обект на дългогодишни научни изследвания. Свързва се най-вече с откритията на немския математик Карл Фридрих Гаус. По-нататък в статията се разглежда правилен седемнадесетоъгълник.

Ъгли

Вътрешният ъгъл е

ϕ=270017=1581417=158,82352941176470588235294117647158,82353.

Централният ъгъл и външният ъгъл са

μ=36017=21317=21,17647058823529411764705882352921,17647.
Вътрешен и централен ъгъл на правилен седемнадесетоъгълник

Лице

Лицето S /или площта/ на правилен седемнадесетоъгълник може да бъде намерено по три начина:

  • По страната a:
S=17a24cot(π17)22,735492a2
S=17R22sin(2π17)3,070554R2
S=17r2tan(π17)3,177851r2

В литературата и статията в съответствие с чертежа сe използват и други обозначения:
А вместо S, s вместо a, ru вместо R и ri вместо r .

Построения

Точно построение и доказателства на Гаус

Тъй като 17 е просто число на Ферма, правилен седемнадесетоъгълник може да бъде построен с линийка и пергел:[1]

Съобщението на Гаус през 1796 г., че правилният 17-ъгълник може да бъде построен с пергел и линийка. Лист на вестник „Обща литература“, 1796 г., стр. 554.

Това е доказано от Карл Фридрих Гаус в неговата монография „Аритметични изследвания“ през 1796 г., когато е на 19 години.[2] Той доказва, че ако нечетните прости делители n на окръжността на равни дъги са различни прости числа на Ферма, тоест прости числа от вида n=Fm=22m+1, тогава правилен n-ъгълник може да бъде построен с помощта на линийка и пергел (Теорема на Гаус-Ванцел). Тук m е цяло неотрицателно цяло число m=0,1,2,3,....
При m=0, n=F0=220+1=3;
при m=1, n=F1=221+1=5;
при m=2, n=F2=222+1=17;
при m=3, n=F3=223+1=257;
при m=4, n=F4=224+1=65537; и т. н.
Следователно, от правилните n-ъгълници с нечетен брой страни, с линийка и пергел могат да се построят правилен триъгълник, петоъгълник, седемнадесетоъгълник, 257-ъгълник и т. н.

Доказателството на Гаус разчита и на факта, че построимостта е еквивалентна на изразимостта на тригонометричните функции на централния ъгъл в правилния 17-ъгълник чрез аритметични операции и извличане на квадратен корен. Така конструирането на правилен 17-ъгълник включва намиране на косинус от 2π/17 чрез корен квадратен. В същата книга „Аритметични изследвания“ Гаус определя стойността на косинуса на централния ъгъл на седемнадесетоъгълника: [3]

cosμ=cos36017=

=116(171+2(1717)+217+3172(1717)22(17+17)) 0,93247222940435580457311589182156.

Гаус дава тази формула в съвременна нотация, както е представена и в [4].

От този резултат произтича конструктивността и се прилага при построението:

Гаусова конструкция на правилния седемнадесетоъгълник.

Освен това резултатът може да се използва и за изчисляване на различни размери на седемнадесетоъгълника, като дължина на страната s, обиколка (периметър) P, радиус на вписаната окръжност ri, диагонал върху две страни d2 и площ A:

Размери на правилен седемнадесетоъгълник, изразени чрез радиуса на описаната окръжност ru, централния ъгъл μ=36017=21317 и неговия косинус ϵ=cosμ
Дължина на страната s=2(1ϵ)ru 0,367499ru

Размери на седемнадесетоъгълника

Периметър P=172(1ϵ)ru 6,247484ru
Радиус на вписаната окръжност ri=1+ϵ2ru 0,982973ru
Диагонал d2=21ϵ2ru 0,722483ru
Площ A=1721ϵ2ru2 3,070554ru2
Вътрешен ъгъл ϕ=180μ=1517180 158417

Построениe чрез Гаусовата кратка версия на формулата

На 21 юни 1801 г. Гаус представя на Академията в Санкт Петербург така наречената кратка версия в три стъпки за неговата горна формула, която е резултат от групирането на суми от индивидуални косинусови стойности. През 2009 г. Фридрих Л. Бауер ги описва подробно в книгата си „Historische Notes on Computer Science“ в главата „Карл Фридрих Гаус, 17-ъгълникът и MATEMATИКA“. [5] В кратката версия са въведени спомагателните величини q и q:

q=cos(2π17)+cos(42π17) и
q=cos(32π17)+cos(52π17).

Така за косинуса на централния ъгъл се получава резултатът: [6]

cos(2π17)=12q+14q212q и
cos(2π17)=12(q+(qq2q)).

Построяването чрез Гаусовата кратка версия на формулата включва следните етапи:

  • Построяване на спомагателните величини p,q и произведението qq

Тук се прилага:

p=1+174 и

q=p+1+pp2.

При построенията е важно да не се объркат точките N с О, както и P с J или Q, защото са много близки.

В резултат се получава:

p=AE, q=IN и

qq=IQ. Шаблон:Br

  • Построяване на спомагателните величини p и q.

p=1174, q=p+1+pp2, A, отсечка AB=1, дъга 90°(A;r1=1), AC=AB=1, ACAB, BDAB, BD=14AB, AD=1417, окръжност (D;r0=DB), линия ADE, AE=p, ¼ кръг (A;r2=p),F,G,CF, GEH||CF, AH=pp, линия AHIJ, HI=1, IJ=1, AK=12AJ, ½ кръг (K;r=AK=KJ), ILAJ, IL=(pp+1), LM=AE=p, MN=NI=q. Шаблон:Br

  • Построяване на корен квадратен от qq2q и косинус от централния ъгъл μ.

Шаблон:Br Доказателствата на Гаус представляват първия напредък в изграждането на правилен многоъгълник от над 2000 години. Гаус е бил толкова вдъхновен от откритието си, че в края на живота си завещал на гроба му да бъде изсечен правилен седемнадесетоъгълник. Скулпторът отказва да го направи с аргумента, че конструкцията ще бъде толкова сложна, че резултатът ще бъде неразличим от кръг. [2]

Точно построение на Ричмънд

През 1893 г. Хърбърт Уилям Ричмънд публикува изрично описание на построяването на правилен шестоъгълник в 64 стъпки. Тази конструкция е показана по-долу.

Построение правильного семнадцатиугольника
Построение правильного семнадцатиугольника
  1. Начертава се голям кръг k₁ (бъдещата описана окръжност около 17-ъгълника) с център O.
  2. Прекарва се нейният диаметър AB.
  3. Построява се към него перпендикуляр m, пресичащ k₁ в точките C и D.
  4. Отбелязва се точка E — среда на DO.
  5. По средата на EO се отбелязва точка F и се прекарва отсечката FA.
  6. Построява се ъглополовящата (бисектрисата) w₁ на ъгъл ∠OFA.
  7. Построява се ъглополовящата w₂ на ъгъла между m и w₁, която пресича AB в точка G.
  8. От точка F се издига перпендикуляр s към w₂.
  9. Построява се ъглополовящата w₃ на ъгъла между s и w₂. Тя пресича AB в точка H.
  10. Построява се окръжността на Талес k₂ с диаметър HA и център в точка M. Тя се пресича с CD в точките J и K.
Анимирано построение на Ерхингер
11. Построява се окръжността k₃ с център G през точките J и K. Тя се пресича с AB в точках L и N. Тук е важно да не се обърка N с M, те са много близки.
12. Построява се допирателната към k₃ през точка N.

Пресечните точки на тази допирателна с първоначалната окръжност k₁ са точките P₃ и P₁₄ на желания седемнадесетоъгълник. Ако се вземе средата на получената дъга като P₀ и се нанесе дъгата P₀P₁₄ около кръга три пъти, всички върхове на седемнадесетоъгълника ще бъдат построени.

Построение на Ерхингер

Конструиране на правилен седемнадесетоъгълник с линийка и пергел в 64 стъпки е създадено и от Йоханес Ерхингер.

Построение на Жерард

Л. Жерард построява правилен 17-ъгълник само с пергел и публикува резултата в Mathematische Annalen (48-ми том) през 1897 г. [7][8]

Пълно построение на Жерард
Анимирано построение на Жерард

Шаблон:Br

Построение на ДеТемпъл

Изследванията с резултати продължават и в по-ново време. През 1991 г. Дуейн У. ДеТемпъл използва за построение на правилен 17-ъгълник четири така наречени окръжности на Карлайл. [9][10]

Пълно построение на ДеТемпъл
Анимирано построение на ДеТемпъл с пауза 20 s в края

Шаблон:Br

Източници и бележки

  1. Constructible Polygon, mathworld.wolfram.com
  2. 2,0 2,1 Arthur Jones, Sidney A. Morris, Kenneth R. PearsonAbstract Algebra and Famous Impossibilities, p. 178, Шаблон:ISBN, Springer, 1991.
  3. Carl Friedrich Gauss – Disquisitiones Arithmeticae, eod books2ebooks, p. 662 item 365.
  4. Callagy, James J. – "The central angle of the regular 17-gon", Mathematical Gazette 67, December 1983, 290–292.
  5. Шаблон:Literatur
  6. Шаблон:Literatur
  7. Felix Klein, Walther Dyck, Adolph Mayer – Inhalt des achtundvierzigsten Bandes, Mathematische Annalen, Göttinger Digitalisierungszentrum, Leipzig, 1897. Посетен на 19.10.2021.
  8. L. Gérard – Construction du polygone régulier de 17 côtés au moyen du seul compas, Mathematische Annalen, s. 390–392, Göttinger Digitalisierungszentrum, 8.7.1896. Посетен на 20.10.2021.
  9. Окръжността на Карлайл (също окръжност на Лил) е специална окръжност в декартовата координатна система, чиито точки на пресичане с оста x съвпадат с точките на пресичане на нормализирана квадратична функция и оста x. Следователно може да се използва за геометрично построяване на нулите на нормализирана квадратична функция.
  10. Duane W. DeTemple – Carlyle Circles and the Lemoine Simplicity of Polygon Constructions, wayback 20110811144945, The American Mathematical Monthly, Vol. 98, No. 2 (Feb., 1991), p. 101–104. Aufgerufen am 3 April 2017.

Шаблон:Многоъгълници