Граница на редица

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
n n sin(1/n)
1 0.841471
2 0.958851
...
10 0.998334
...
100 0.999983

Докато положителното цяло число n расте, стойността на n⋅sin⁡(1n) става все по-близка до 1. Тоест, границата на редицата n⋅sin⁡(1n) е 1.

В математиката, граница на редица от елементи на метрично пространство или топологично пространство е елемент от същото пространство, който има свойството да „привлича“ елементи от дадена последователност.[1] Ако такава граница съществува, редицата е сходяща. Ако редицата не е сходяща, то тя е разходяща. Граница на редица е фундаментално понятие, на което почива целия математически анализ.[1]

Граница на числова редица

Граница на дадена числова редица (an) е число l точно тогава, когато за всяко произволно малко положително число ϵ>0 може да се намери такова число N(ε), че всички членове аn на редицата с номера n > N(ε) да попадат в интервала (l – ε, l + ε), т.е. да е изпълнено |аn – l| < ε за всички n > N(ε).

limn→∞(an)=l

По-интуитивно определение е следното: Дадено число l е граница на числовата редица (an), ако всяка околност („всяка околност“ е интервалът (l−ϵ,l+ϵ) за произволно ϵ>0) съдържа всички членове на редицата с изключение на краен брой.

Ако дадена числова редица притежава граница, тогава редицата се нарича сходяща. В противен случай тя е разходяща. Понякога сходяща числова редица с граница нула се нарича нулева или безкрайно малка редица.

Свойства на сходящите редици

  • Ако редиците (an), (bn) и (cn) са сходящи и клонят съответно към a, b, c, то
limn→∞(an+bn)=limn→∞an+limn→∞bn.
limn→∞(an−bn)=limn→∞an−limn→∞bn.
limn→∞(an.bn)=limn→∞an.limn→∞bn.
limn→∞anbn=limn→∞anlimn→∞bn.

за bn ≠ 0 и limn→∞bn ≠ 0.

limn→∞can=climn→∞an за c = const.
limn→∞(c1an+c2bn)=c1limn→∞an+c2limn→∞bn

при с1 = const, c2 = const.

limn→∞logban=logba при b > 0, a > 0, b ≠ 1.
limn→∞anp=ap при а > 0 и произволно р.

По-общо определение за сходяща редица

Ако L∈M казваме, че L е граница на редицата и го означаваме с
L=limn→∞xn
⟺∀ϵ>0,∃N∈ℕ:n>N→d(xn,L)<ϵ.
т.е.: тогава и само тогава, когато за всяко реално число ϵ>0, съществува естествено число N такова, че за всяко n>N е изпълнено d(xn,L)<ϵ.
Ако L∈T казваме, че L е граница на редицата и го означаваме с
L=limn→∞xn
⟺∀U(L)∃N∈ℕ:∀n>Nxn∈U(L)
т.е.: тогава и само тогава, когато за всяка околност S на L съществува естествено число N такова, че xn∈S за всяко n>N.

Ако една редица има граница, казваме, че е сходяща или че редицата клони към някаква граница. В противен случай редицата е разходяща.

Примери

  • Редицата 1, -1, 1, -1, 1, ... е разходяща.
  • Редицата 1/2, 1/2 + 1/4, 1/2 + 1/4 + 1/8, 1/2 + 1/4 + 1/8 + 1/16, ... е сходяща и има граница 1. Това е пример за безкраен ред.
  • Ако a е реално число с абсолютна стойност |a| < 1, то редицата an клони към 0. Ако 0 < a ≤ 1, то редицата a1/n клони към 1.

Още:

limn→∞1np=0 при p > 0.

limn→∞an=0 при |a| < 1.

limn→∞n1n=1.

limn→∞a1n=1 при a > 0.

Източници