Множество

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Повече източници В математиката множеството представлява съвкупност от различни обекти, наричани още елементи, която се разглежда като едно цяло.[1] Елементите в множествата не могат да се повтарят и не са подредени по специален ред. Множествата са едни от най-важните обекти в математиката, въпреки че са въведени за първи път едва в края на XIX век. Математическата дисциплина, която разглежда изучаването на тяхната структура и свойства, се нарича теория на множествата. Цялата съвременна математика се изгражда логически на нейна основа.

Определения

Интуитивно, множеството представлява съвкупност от предмети. Предметите се наричат негови елементи и се казва, че принадлежат на множеството. Например, числото 1 е елемент на множеството на естествените числа, София принадлежи на множеството на всички световни столици.

Наредбата на елементите и броят на срещанията на даден елемент в множеството са без значение. Две множества A и B са равни, когато имат едни и същи елементи (тоест всеки елемент на A е елемент и на B и обратно). С теоретично значение се въвежда понятието празно множество, което представлява множество без елементи.

Горната дефиниция не е напълно коректна, защото използва понятието съвкупност, без да го дефинира. Всеки опит за точно дефиниране на съвкупност би довел до кръгова дефиниция. Поради това в математиката понятията множество и принадлежи се приемат за първични и не се дефинират строго. Всички други математически понятия могат да бъдат строго дефинирани, използвайки само тези два термина. Например елемент на множеството A се дефинира като всяко множество B, което принадлежи на A.

Подмножество

Шаблон:Основна

Множеството A се нарича подмножество на множеството B, когато всеки елемент на A е елемент и на B.[2] Това означава, че от a∈A следва a∈B, както и че от a∉B следва a∉A. Когато A е подмножество на B, се пише A⊂B или B⊃A.

Празно множество

Шаблон:Основна

Празното множество ∅ въобще няма елементи и поради това е ясно, че за всеки обект x е в сила x∉∅. Празното множество е подмножество на всяко множество – изпълнено е включването ∅⊂A за всяко множество A.

Описание

Едно множество се описва по два начина – с изброяване на елементите му или със задаване на условие, което те удовлетворяват.

Свойства

Равенство

Две множества са равни тогава и само тогава, когато всеки елемент на едното е елемент и на другото.

Крайност и безкрайност

Едно множество се нарича крайно, ако то съдържа n на брой елемента, където n е естествено число (може да бъде и 0). В противен случай, множеството се нарича безкрайно (виж. също дефиниция на безкрайно множество по Дедекинд).

Равномощност

Две множества се наричат равномощни, когато съществува взаимноеднозначно изображение между тях. Например в случая на множества с краен брой елементи това означава те да съдържат равен брой елементи.

Изброимост

Едно безкрайно множество се нарича изброимо, когато е равномощно на множеството на естествените числа.

Действия с множества

Сечение (A∩B)

Под сечение на две множества А и В разбираме множеството C=A∩B:={x∈A и x∈B} .

За операцията сечение на множестваважат комутативният и асоциативният закон;

A∩B=B∩A .

(A∩B)∩C=A∩(B∩C).

Обединение (A∩B)

Под обединение на две множества А и В се разбира множеството C=A∪B:={x∈A или x∈B}.

За действието обединение важат комутативния и асоциативният закон:

- A∪B=B∪A.

- (A∪B)∪C=A∪(B∪C).

Между операциите обедиенение и сечение важат дистрибутивните закони (разместителното свойство в математиката):

- (A∩B)∪C=(B∪C)∩(A∪C).

- (A∪B)∩C=(B∩C)∪(A∩C).


A∩B (Сечение)
A∪B (Обединение)
A∖B

Вижте също

Източници

Шаблон:Нормативен контрол