Уравнения на Коши – Риман

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Без източници Уравненията на Коши – Риман представляват система от две частни диференциални уравнения, които гарантират, че една функция дефинирана в комплексната равнина C със стойности в C притежава производна (в смисъла на комплексния анализ).

Производна на комплексна функция

Нека U е отворено подмножество на C и f : U → C е комплекснозначна функция дефинирана върху U. Казваме, че f е комплексно-диференцируема в точка z0 от U ако границата

f′(z0)=limz→z0f(z)−f(z0)z−z0 съществува.

Границата тук се взима по всички редици от комплексни числа клонящи към z0, и за всички тях горният израз трябва да клони към едно и също число, което се означава с f '(z0). Това число се нарича производна на функцията f в точката z0.

Формулировка на уравненията на Коши – Риман

Нека f(x + iy) = u + iv е комплекснозначна функция от отворено подмножество на C в C, където x, y, u, и v са реални, като u и v са функции с реални стойности дефинирани върху отворено подмножество на R2, които са диференцируеми в него. Тогава f е диференцируема в точка z0 тогава и само тогава, когато са изпълнени уравненията на Коши-Риман, които гласят:

∂u∂x(z0)=∂v∂y(z0) и ∂u∂y(z0)=−∂v∂x(z0)

Извеждане на уравненията

Разглеждаме функция f(z) = u(x, y) + i v(x, y) със стойности в C. Искаме тази функция да притежава производна в точка z0 (тогава функцията е диференцируема в z0). Както споменахме, за да съществува производната в дадена точка е необходимо границата

f′(z0)=limz→z0f(z)−f(z0)z−z0

да съществува и да една и съща по всички редици комплексни числа, клонящи към z0. Тогава да разгледаме два случая: когато z клони към z0 по направление успоредно на оста x, и когато клони по направление успоредно на оста y.

В първия случай имаме:

f′(z) =limh→0f(z+h)−f(z)h
=limh→0u(x+h,y)+iv(x+h,y)−[u(x,y)+iv(x,y)]h
=limh→0[u(x+h,y)−u(x,y)]+i[v(x+h,y)−v(x,y)]h
=limh→0[u(x+h,y)−u(x,y)h+iv(x+h,y)−v(x,y)h].

Тази граница може да се раздели на сума от две граници, които представляват частни производни на u и v:

f′(z)=∂u∂x+i∂v∂x.

Във втория случай имаме:

f′(z) =limh→0f(z+ih)−f(z)ih
=limh→0u(x,y+h)+iv(x,y+h)−[u(x,y)+iv(x,y)]ih
=limh→0[u(x,y+h)−u(x,y)ih+iv(x,y+h)−v(x,y)ih]
=limh→0[−iu(x,y+h)−u(x,y)h+v(x,y+h)−v(x,y)h]
=limh→0[v(x,y+h)−v(x,y)h−iu(x,y+h)−u(x,y)h].

Отново, тази граница може да се раздели на сума от две граници, които представляват частни производни на u и v:

f′(z)=∂v∂y−i∂u∂y.

Приравнявайки двете стойности за производната получаваме:

∂u∂x+i∂v∂x=∂v∂y−i∂u∂y.

Приравняваме реалните и имагинерните части:

∂u∂x=∂v∂y
∂u∂y=−∂v∂x.

Холоморфни функции

Уравненията на Коши – Риман често се използват за проверка дали една функция е холоморфна. За да бъде холоморфна една функция в дадена точка z0 е необходимо тя да притежава производна както в z0, така и в някаква околност на z0. Тогава, ако имаме отворено подмножество U на комплексната равнина C и функцията f(z) = u(x, y) + i v(x, y), дефинирана в U, то f е холоморфна в U тогава и само тогава, когато u и v са непрекъснато диференцируеми в U и за всяка точка от U u и v удовлетворяват уравненията

∂u∂x=∂v∂y и ∂u∂y=−∂v∂x