Уравнение на Саха

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Уравнението на Саха, известно също като уравнение на Саха-Ленгмюр се отнася до степента на йонизация на газ или (плазма), намиращи се в топлинно равновесие, като функция на температурата, налягането и йонизационната енергия на атомите[1][2]. Това уравнение е един от важните инструменти за разбиране на спектрите на звездите в астрофизиката. Изведено е чрез комбиниране на идеите на квантовата и статистическата механика от индийския астрофизик Мегнад Саха през 1920 г.,[3][4] и по-късно (1923) независимо от Ървинг Лангмюр.[5]

Извеждане

При повишаване на температурата на газа кинетичната енергия на атомите става толкова голяма, че при сблъсък един с друг атомите започват да губят електрони, тоест започва процес на йонизация. Такова състояние на веществото във физиката се нарича плазма. Ако газът е напълно йонизиран, йонизацията е пълна, ако част от атомите са йонизирани, а друга част са останали неутрални, йонизацията е частична.

Уравнението на Саха описва степента на йонизация на плазмата като функция от температурата, налягането и степента на йонизация на атомите. Уравнението е валидно само за равновесна плазма.

В случая на газ, съставен от един вид атоми, уравнението на Саха има вида:

ni+1neni=2λ3gi+1giexp[(ϵi+1ϵi)kBT]

където:

  • ni е плътността на атомите в състояние на йонизация i, т.е. йон от степен i.
  • gi е степента на израждане на йоните от вида i
  • ϵi е енергията, необходима за отделяне на i електрона от неутралния атом, с което се създава йон от степен i.
  • ne е електронната плътност
  • λ е дължина на вълната на дьо Бройл на електрона при определена температура
λ =def h22πmekBT

Изразът (ϵi+1ϵi) описва енергията, необходима за отделяне на електрон с пореден номер(i+1). В случай само с едно ниво на йонизация имаме n1=ne и ако дефинираме общата плътност n като n=n0+n1, уравнението на Саха се опростява до:

ne2nne=2λ3g1g0exp[ϵkBT]

където ϵ е енергията на йонизация.

Условия за приложимост

Уравнението на Саха е приложимо, ако йонизацията и рекомбинацията протичат по един и същ начин, плазмата се разглежда като идеален газ (при не много ниска и при не много висока плътност), кулоновата енергия е по-малка от топлинната.

Източници

Шаблон:Превод от