Константа на Планк

Шаблон:Навигационна кутия за физична дисциплина Константа на Планк е фундаментална физична константа и основна константа в квантовата механика, свързваща енергията на електромагнитна вълна с нейната честота. Наречена в чест на Макс Планк, един от основоположниците на квантовата механика.

$h=6.62607015\times 10^{-34}$ J$\cdot$s

често се използва и редуцираната константа на Планк, наричана още константа на Дирак:

$\hslash \equiv \frac{h}{2\pi }=1.054571628(53)\times 10^{-34}$ J$\cdot$s,

Константата на Планк свързва честотата $\nu$ и енергията на фотон:

$E=h\nu =\hslash \omega$

както и свързва импулса $p$ на частица с дължината на вълната $\lambda$ на нейната материална вълна (вълна на дьо Бройл):

$\lambda =\frac{h}{p}$

Редуцираната константа на Планк е квант на момента на импулса и също така участва в неравенството, известно като Принцип на неопределеността (или съотношение на Хайзенберг):

$\mathrm{\Delta }x\mathrm{\Delta }p\ge \begin{array}{c}\frac{1}{2}\end{array}\hslash$

Физически смисъл

В квантовата теория константата на Планк има по-дълбок смисъл: в сравнение с величината на действието или момента на импулса, тя показва доколко класическата механика е приложима към дадената физическа система. А именно, ако $S$ е действието на системата, а $M$ – нейният момент на импулса, то при $\frac{S}{h}\gg 1$ или $\frac{M}{\hslash }\gg 1$ поведението на системата с висока точност се описва от класическата механика.

Външни препратки

Оригиналната публикация на Планк в Annalen der Physik от 1901 г. Шаблон:Икона