Константа на Болцман

Константата на Болцман k (или k_B) е фундаментална физична константа, представляваща работата, която извършва една частица (атом). Тя е въведена от австрийския физик Лудвиг Болцман, който за пръв път я използва в своята формула за ентропията през 1873. Равна е на газовата константа R (работата, извършвана от 1 мол частици – атоми), разделена на числото на Авогадро N_A (броят на атомите в един мол):

$k=\frac{R}{N_A}$

Когато дадена статистико-механична система е в равновесие, тя е в дадено макросъстояние, но на микроскопично ниво се колебае между всички възможни микросъстояния (броят им се обозначава с $\mathrm{\Omega }$). Ентропията на такава система се изчислява по формулата:

$S=k_B\ln \mathrm{\Omega }$

А стойността на k_B е:

$k_B=1,3806505(24)\times 10^{-23}$J K^-1

Вижте също

• Универсална газова константа