Триъгълна призма

Триъгълната призма е призма, на която с основите са триъгълници и има три странични стени. Затова е петостен (пентаедър) с 9 ръба и 6 върха, на който страничните стени в общия случай са успоредници с произволни ъгли. Ако те са наклонени към основите, призмата е наклонена. Възможно е едната странична стена на наклонената призма да е правоъгълник, а другите две да са успоредници – когато наклонът е в направление на височината към страната на основата, която е обща с правоъгълника.
Права триъгълна призма е тази, на която всички странични стени са правоъгълници и са перпендикулярни на основите. Правилна триъгълна призма е тази, на която основите са равностранни триъгълници. Може да бъде наклонена или права. Еднородната триъгълна призма е правилна триъгълна призма с равни ръбове – равностранна триъгълна основа и квадратни страни.
Всички сечения, успоредни на основите, са еднакви триъгълници. Перпендикулярите към страничните стени са в една и съща равнина, която е успоредна на основите при права призма и наклонена към тях при наклонена триъгълна призма.

Полуправилен (еднороднен) многостен
Правата триъгълна призма е полуправилен многостен или по-общо равномерен многостен, ако основата е правилен триъгълник, а страните са квадрати.
Този полиедър може да се разглежда като пресечен триъгълен осоедър, представен от символа на Шлефли t{2,3}. Може да се разглежда и като директно произведение на триъгълник и сегмент, който е представен като {3}x{}.
Групата на симетрия на права призма с триъгълна основа е D3h от 12-ти ред. Групата на въртене е D3 от 6-ти ред. Групата на симетрия не съдържа централна симетрия.
Двойственият многостен на триъгълна призма е триъгълна бипирамида. В химията тя се среща под формата на въглеводорода триъгълен призман.
Обем

Обемът на всяка призма е равен на произведението на площта на основата и разстоянието между основите. В случая, когато основата е триъгълна, просто трябва да се изчисли площта на триъгълника и да се умножи по дължината на призмата:
- ,
където е дължината на страната на основата, е височината на триъгълника и е разстоянието между основите (височината на призмата).
Повърхнина
Околната и пълната повърхнина на триъгълна призма се намират по общите формули за произволна призма, когато основите са триъгълници. Те могат да се получат от формата на разгъната призма, която съдържа 3 успоредника и 2 еднакви триъгълника.
Наклонена триъгълна призма
Нека и са страните на основите, е околният ръб, наклонен под ъгъл към основата, а е височината на околните стени. Околната (странична) повърхнина е сума от площите на 3 успоредника със страни и , които сключват ъгъл с общата им страна .
Площта на основите е сума от лицата на два еднакви триъгълника и може да се определи по формулата на Херон, а пълната повърхнина е сума от основната и околната повърхнини.

- Околна повърхнина
- или
- Основна повърхнина
- ,
където е полупериметърът на триъгълника.
- Пълна повърхнина
- или
- .
Права триъгълна призма
При правата призма околният ръб е перпендикулярен на основата (α=90°) и съвпада с височината на страничната стена .
- Околна повърхнина
- Основна повърхнина
- Пълна повърхнина
- .
Правилна триъгълна призма
Основните ръбове са равни . Шаблон:Col-begin Шаблон:Col-2
Наклонена
- Околна повърхнина
- или
- Основна повърхнина
- Пълна повърхнина
- или
- .
Права
- Околна повърхнина
- Основна повърхнина
- Пълна повърхнина
- .

Еднородна триъгълна призма
Всички ръбове са равни .
- Околна повърхнина
- Основна повърхнина
- Пълна повърхнина
- .

Пресечена триъгълна призма
Пресечената права триъгълна призма има пресечена триъгълна повърхност под наклонен ъгъл. [1]
Обемът на пресечена триъгълна призма с основна площ и три височини и се определя по формулата [2]
Има пълна D2h симетрия на сеченията на триъгълна призма без създаване на нови върхове (пресичането на ръбове не се счита за нов връх). Получените многостени имат с 6 стени равнобедрени триъгълници: един многостен, запазващ оригиналните горни и долни триъгълници, и един, запазващ оригиналните квадрати. Двете симетрии на сечението C3v имат един основен триъгълник, 3 странични самопресичащи се квадрата и 3 равнобедрени триъгълника.
| Оригинал | Сечение | |||
|---|---|---|---|---|
| Симметрия D3h | Симметрия C3v | |||
| 2 {3} 3 {4} |
3 {4} 6 () v { } |
2 {3} 6 () v { } |
1 {3} 3 t'{2} 6 () v { } |
1 {3} 3 t'{2} 3 () v { } |
Свързани многостени и пана
Свързани куполи
- Триъгълна купола
- Квадратна купола
- Петоъгълна купола
- Шестоъгълна купола (плоска)
Свързани призми
- Куб
- Петоъгълна призма
- Шестоъгълна призма
- Седмоъгълна призма
- Осмоъгълна призма
- Деветоъгълна призма
- Десетоъгълна призма
- Единадесетоъгълна призма
- Дванадесетоъгълна призма
Съединения
- Съединение от четири триъгълни призми (хирално)
- Съединение от осем триъгълни призми
- Съединение от десет триъгълни призми (хирално)
- Съединение от двадесет триъгълни призми
Пити
- завъртяноудължена четиристеноосмостенна пита
- удължена четиристеноосмостенна пита
- завъртяна триъгълна призматична пита
- скосена квадратна призматична пита
- триъгълна призматична пита
- тришестоъгълна призматична пита
- пресечена шестоъгълна призматична пита
- четиритришестоъгълна призматична пита
- скосено шестоъгълна призматична пита (хирална)
- удължена триъгълна призматична пита