Радиус на Шварцшилд

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Радиусът на Шварцшилд или гравитационен радиус е термин от астрофизиката, характеризиращ всяко физическо тяло, което има маса.[1] Представлява радиусът на такава сфера, че ако всичката маса на даден обект се компресира в тази сфера, втората космическа скорост на повърхността ѝ би била равна на скоростта на светлината. Ако компактна звезда колапсира до или под този радиус, светлината не би могла да излезе от обекта и вече не би била видима отвън, така образувайки черна дупка.[2] Това е характерен радиус, свързан с всяко количество маса. Наречен на името на немския учен Карл Шварцшилд, който първи го е изчислил в рамките на Общата теория на относителността.

Радиусът на Шварцшилд се извежда от формулата

rs=2GMc2

където G е гравитационната константа, M е масата на обекта, а c е скоростта на светлината.[3]

История

През 1916 г. Карл Шварцшилд намира точното решение[4][5] на Айнщайновите уравнения на полето за гравитационно поле извън неротационно, сферично симетрично тяло (виж метрика на Шварцшилд). Използвайки определението Шаблон:Math, решението съдържа формата Шаблон:Math, където стойността на r, правеща формата сингулярна, е наречена радиус на Шварцшилд. Физическият смисъл на тази сингулярност, както и дали тя може да възниква в природата, е обект на дебати за много години. Общото приемане на възможността на черна дупка се случва едва към втората половина на 20 век.

Параметри

Радиусът на Шварцшилд на даден обект е пропорционален на масата му. Масата на видимата вселена има радиус на Шварцшилд от около 13,7 милиарда светлинни години.[6][7]

Радиус на
Шварцшилд (m)
Плътност на
Шварцшилд (g cm−3)
Млечен път 2.08Шаблон:E (~0.2 ly) 3.72Шаблон:E
Слънце 2.95Шаблон:E 1.84Шаблон:E
Земя 8.87Шаблон:E 2.04Шаблон:E
Sagittarius A* 1.27Шаблон:E
Андромеда 4.68Шаблон:E
NGC 4889 6.2Шаблон:E
Човек (за 70 kg) 5.198Шаблон:E

Други приложения

В гравитационното забавяне на времето

Гравитационното забавяне на времето близо до голямо, ротационно, почти сферично тяло като Земята или Слънцето може да бъде апроксимирано, използвайки радиуса на Шварцшилд така:

trt=1−rsr

където:

Шаблон:Var е изминалото време за наблюдател в радиална координата r в гравитационното поле;
Шаблон:Var е изминалото време за далечен наблюдател извън гравитационното поле;
Шаблон:Var е радиалната координата на наблюдателя (разстояние от центъра на обекта);
Шаблон:Math е радиусът на Шварцшилд.

В Нютоновите гравитационни полета

Нютоновото гравитационно поле близо до голямо, ротационно, почти сферично тяло може да бъде апроксимирано, използвайки радиуса на Шварцшилд така:

mg=GMmr2⇒gr2=GM

и

rs=2GMc2⇒rsc2=2GM

Така, разделяйки горните две:

grs(rc)2=12

където:

Шаблон:Var е гравитационното ускорени в радиална координата r;
Шаблон:Math е радиусът на Шварцшилд на обекта;
Шаблон:Var е радиалната координата;
Шаблон:Var е скоростта на светлината във вакуум.

На повърхността на Земята:

9.80665 m/s28.870056 mm(6375416 m299792458 m/s)2=(1105.59 s−2)(0.0212661 s)2=12.

В Кеплерови орбити

За всички кръгови орбити около даден обект;

mv2r=центростремителна сила=гравитационна сила=GMmr2

Следователно,

rv2=GM,

но

rsc2=2GM (изведено по-горе)

Следователно,

rrs(vc)2=12

където:

Шаблон:Var е радиусът на орбитата;
Шаблон:Math е радиусът на Шварцшилд на обекта;
Шаблон:Var е орбиталната скорост;
Шаблон:Var е скоростта на светлината във вакуум.

Това може да бъде обобщено и за елиптична орбити така:

ars(2πacT)2=12

където:

Шаблон:Var е голямата полуос;
Шаблон:Var е орбиталният период.

За Земята, обикаляща около Слънцето:

1AU2953.25m(2πAUlightyear)2=(50655379.7)(9.8714403×10−9)=12.

Радиус на Шварцшилд за маса на Планк

За масата на Планк mP=ℏc/G, радиусът на Шварцшилд rS=2lP и Комптъновата дължина на вълната λC=2πlP са от същия порядък, като дължината на Планк lP=ℏG/c3.

Бележки

  1. ↑ hyperphysics.phy-astr.gsu.edu
  2. ↑ Chaisson, Eric, and S. McMillan. Astronomy Today. San Francisco, CA: Pearson / Addison Wesley, 2008. Print.
  3. ↑ Шаблон:Cite book
  4. ↑ K. Schwarzschild, „Über das Gravitationsfeld eines Massenpunktes nach der Einsteinschen Theorie“, Sitzungsberichte der Deutschen Akademie der Wissenschaften zu Berlin, Klasse fur Mathematik, Physik, und Technik (1916) с. 189.
  5. ↑ K. Schwarzschild, „Über das Gravitationsfeld einer Kugel aus inkompressibler Flussigkeit nach der Einsteinschen Theorie“, Sitzungsberichte der Deutschen Akademie der Wissenschaften zu Berlin, Klasse fur Mathematik, Physik, und Technik (1916) с. 424.
  6. ↑ Шаблон:Cite book
  7. ↑ Шаблон:Cite book

Шаблон:Превод от