Гравитационна константа

Гравитационната константа G, по-рядко f, γ, к², е фундаменална физична константа, определяща силата на привличане между две тела (гравитация).

Съгласно закона за всеобщото привличане на Нютон, силата на привличане, действаща между две тела с маси $m_1$ и $m_2$, намиращи се на разстояние $R$, е равна на:

$F=G\frac{m_1{m}_2}{R^2}$

В единици SI стойността на константата е:

$G=(6,67428\pm 0,00067)\times 10^{-11}{\text{m}}^3{\text{kg}}^{-1}{\text{s}}^{-2}.$

Гравитационната константа е измерена за пръв път от Хенри Кавендиш през 1798 г., а най-точната стойност на G е получена чрез измерване на взаимното привличане на две известни маси с торзионна везна.