Обобщена обратност

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

В математиката, в частност – алгебрата, обобщената обратност на елемент х е елемент y , който има някои от свойствата на обратност, но не притежава всички от тях. Обобщената обратност може да бъде определена във всяка математическа структура, която включва асоциативна мултипликация, т.е. е в полугрупи. Тази статия описва обобщените обратности на матрицата A.

Формално дефинирано, за матрицата An×m и матрицата Agm×n, Ag е обобщена обратна на A, ако отговаря на условието AAgA=A.

Целта на изграждане на обобщена обратна матрица е да се получи матрица, която може да служи като обратна връзка в известен смисъл за по-голям брой матрици, което не важи за обратната матрица. Обобщена обратност съществува за произволна матрица, а когато матрицата има редовна обратност, то тогава тази обратност е уникалната обобщена обратност.

Мотивация

Да разгледаме линейната система

Ax=y

където A е n×m матрица и y(A) е колонното пространство на A. Ако A е неособена, тогава x=A1y ще бъде решение на системата. В този случай, К. Р. Рао и С. К. Митра наричат A1 редовна обратност на A. Трябва да се има предвид, че ако A е неособена, то тогава

AA1A=A.

Да предположим, че A е особена, или nm. Тогава имаме нужда от подходящ кандидат G от ред m×n такъв, че за всички y(A),

AGy=y.

Т.е. Gy е решение на линейната система Ax=y.

С други думи, нуждаем се от матрицата G от ред m×n така, че

AGA=A.

По този начин можем да определим общата обратност или g-братност както следва: за дадена n×m матрица A, m×n матрицата G се нарича обобщена обратна на A, ако AGA=A.

Видове

Следват условията на Пенроуз за определяне на различните обобщени обратности на An×m и Agm×n:

  1. AAgA=A
  2. AgAAg=Ag
  3. (AAg)T=AAg
  4. (AgA)T=AgA,

където T е транспониране на спрегнато. Ако Ag отговаря на първото условие, то тогава тя е обобщено обратна на A. Ако отговаря на първите две условия, тогава тя е рефлективно обобщено обратна на A. Ако тя отговаря на четирите условия, то тя е псевдообратна на A. Псевдообратната понякога се нарича Мур-Пенроуз обратна, поради приноса на Д. З. Мур и Роджър Пенроуз. Когато A е неособена, Ag=A1 е уникална, но във всички други случаи има безкраен брой матрици, които отговарят на условието (1). Въпреки това, Мур-Пенроуз обратността е уникална.

Има и други видове обобщена обратност:

  • Едностранна обратност (дясна или лява обратност)
    • Дясна обратност: Ако матрицата A има размери n×m и rank(A)=n, то тогава съществува m×n матрица AR1 която се нарича дясно обратна на A така, че AAR1=In, където In е n×n единична матрица.
    • Лява обратност: Ако матрицата A има размери n×m и rank(A)=m, то тогава съществува m×n матрица AL1, която се нарича ляво обратна на A така, че AL1A=Im, къдетоIm е m×m единична матрица.
  • Бот–Дафина обратност
  • Дражин обратност

Примери

Рефлективна обобщена обратност

Нека

A=[123456789],G=[5323043130000].

Където det(A)=0, A е особена и не е регулярно обратна. Въпреки това, A и G отговарят на условията (1) и (2), но не и на (3) и (4). Следователно, G е рефлективно обобщена обратност на A.

Еднопосочна обратност

Нека

A=[123456],AR1=[17188182182181318418].

Където A не е квадратна, а A няма регулярни обратности. Въпреки това, AR1 е дясно обратна на A. Матрицата A няма лява обратност.

Изграждане

Следните характеристики са лесни за потвърждение:

  1. Дясна обратност на неквадратна матрица AAR1=AT(AAT)1.
  2. AL1=(ATA)1AT.
  3. Ако A=BC е рангова факторизация, то тогава G=CR1BL1 е g-обратна на A, където CR1 е дясна обратност на C и BL1 лява обратност на B.
  4. Ako A=P[Ir000]Q за която и да е необратна матрица P и Q, то тогава G=Q1[IrUWV]P1 е обобщена обратност на A за случайни U,V и W.
  5. Нека A бъде от ранг r. Без загуба на обобщеност, нека 
A=[BCDE],
където Br×r е неособена подматрица на A. Тогава,
G=[B1000] е g-обратна на A.

Приложения

Всяка обобщена обратност може да се използва, за да се определи дали система от линейни уравнения има решения и ако има, да върне всички тях. Ако някакви решения съществуват за линейната система n × m

Ax=b,

с вектор x от неизвестни и вектор b от константи, всички решения са дадени от

x=Agb+[IAgA]w,

параметрично на произволен вектор w, където Ag е която и да било обобщена обратност на A. Съществуват решения тогава и само тогава, когато Agb е решение, което е вярно тогава и само тогава, когато AAgb=b.

Източници