Матрица (математика)

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Към пояснение

Означение на елементите в матрица m × n

Матриците са основен елемент от линейната алгебра. В математиката, матрица представлява правоъгълна таблица от величини, най-често числа (числова матрица), наричани елементи на матрицата. Елементи на матрица могат да са числа, вектори, функции или други математически обекти.[1] Те могат да бъдат от произволно поле (например n или 2) или пръстен. Матриците и матричната алгебра са основни в линейната алгебра. Те се използват за решаване на линейни системи, линейни преобразувания и собствени стойности.[2] Матрица от тип m × n над поле F се нарича матрица, елементите на която са от полето F и има m реда и n стълба:

A=(a11a12a1na21a22a2nam1am2amn)

Множеството от матриците над поле F от тип m × n им може да се запише като Fmxn.

Пример за матрица 4 × 3 над полето на реалните числа: [0271510,14356π70]

Математическа нотация

Обикновено матриците се отбелязват с главни латински букви – например A, а елементите на матрицата се записват със съответната малка или главна буква – aik или Aik, като първият индекс показва номера на реда, а вторият – номера на стълба, на който се намира елементът в матрицата. Освен скоби от вида [ ], е възможно изписване с ( ) и   

Елементи на матриците

В една квадратна матрица от ред n, елементите с равни индекси (aii, i=1.. n) образуват главния ѝ диагонал:

aii,i=1..n

Елементите, сборът от индексите на които е равен на n+1 (aij, i=1.. n, j=n..1), образуват страничния диагонал:

a1n,a2n1,..,an1

Видове матрици

Най-често се използват матрици с елементи от полето и . В първия случай матрицата се нарича реална, а във втория – комплексна.

  • нулева матрица (0) – матрица, при която всички елементи са нули:

[000000000]

  • квадратна матрица – матрица с равен брой на редове и колони:

[abcd]

  • правоъгълна матрица – матрица с различен брой редове и колони:

[abcdef]

  • триъгълна матрица – квадратна матрица, при която елементите под или над главния диагонал са нули, съответно горна или долна триъгълна матрица:

[207013005,3]

  • диагонална матрица – квадратна матрица, чиито елементи, неучастващи в главния диагонал, са нули:

[200010005], ijaij=0

  • скаларна матрица – диагонална матрица, елементите от главния диагонал на която са равни:

[λ000λ000λ]

  • единична матрица (E) – скаларна матрица с елементи от главния диагонал равни на единица:

[100010001]

  • еднакви матрици – когато aik=bik, тоест съответните им елементи са равни.[1]
  • симетрична матрица – квадратна матрица A(aij), за която е изпълнено aij=aji,i,j:

[167628783]

[051507170]

Елементарни преобразувания с матрици

  • смяна на местата на два реда:

[abcdef][cdabef]

  • прибявяне на един ред на матрица към друг:

[abcdef][a+db+ec+fdef]

  • умножаване на ред на матрицата с число различно от 0:

[abcdef][abλcλdef],λ0

Основни операции с матрици

Транспонирането е унарна операция. Транспонирата матрица се бележи с AT и се получава, като в матрицата A редовете се запишат като стълбовете, т.е. аTij = аji. Пример:

Am×n=[123456789101112],An×mT=[147102581136912]

Събират се само матрици от един и същи ред.[1] Елементите на новополучената матрица (сбора), са равни на сбора на съответните елементи от събираните матрици:

[12,7031xπ2,4x]+[2,53,30212x42,4y]=[3,560523x4+π4,8x+y]

Свойства:[1]

  • комутативност: 𝖠+𝖡=𝖡+𝖠
  • асоциативност: 𝖠+(𝖡+𝖢)=(𝖠+𝖡)+𝖢
  • дистрибутивност: (𝖼+𝖽)𝖠=𝖼𝖠+𝖽𝖠, 𝖼(𝖠+𝖡)=𝖼𝖠+𝖼𝖡
  • неутралност на нулевата матрица: 𝖠+𝟢=𝟢+𝖠=𝖠𝖠
  • 𝖠+𝖢=𝖡+𝖢, където A и B са еднакви матрици
  • противоположната матрица на матрицата А означаваме с –А, за която е в сила 𝖠+(𝖠)=𝟢
  • разликата на матриците А и В е матрицата 𝖢=𝖠+𝖡, като към А прибавим противоположната матрица на В, тоест 𝖠𝖡=𝖠+(𝖡):

[231123]+[321052]=[512175]

Умножение на матрица с число (скалар)

Всеки елемент на матрицата се умножава с числото:[1]

λA=[λa11λa12λa1nλam1λam2λamn]

Свойства:

  • 𝟣𝖠=𝖠
  • ако 𝖼,𝖽, то 𝖼(𝖽𝖠)=(𝖼𝖽)𝖠
  • ако А и В са еднакви матрици, то 𝑘𝖠=𝑘𝖡
Умножението на матриците A и B е дефинирано само когато A е съгласувана с B, т.е., когато броят на стълбовете на A е равен на броя на редовете на B. Произведението Cm x p на Am x n и Bn x p се дефинира с равенството:

cij=k=1naikbkj=ai1b1j+ai2b2j+...+ainbnj.

Тоест всеки ред на матрицата A се умножава последователно с всеки от стълбовете на B, като всяко от тези произведения дава един елемент от реда на матрицата C с номер, съвпадащ с този на A. Първият ред на A, умножен с всички стълбове на B, дава всички елементи от първия ред на C и т.н. Пример:

[130241].[7952]=[1*7+3*51*9+3*20*7+(2)*50*9+(2)*24*7+1*54*9+1*2]=[22151043338]

Свойства:

  • две квадратни матрици могат да бъдат умножени само ако са от един и същи ред
  • комуникативност – не е в сила за произволни матрици
  • асоциативност: 𝖠(𝖡𝖢)=(𝖠𝖡)𝖢
  • дистрибутивност: 𝖠(𝖡+𝖢)=𝖠𝖢+𝖡𝖢

Ранг

При дадена произволна матрица 𝖠 с размерност m×n можем да разгледаме нейните редове като n-мерни вектори:

a1=[a11a12a1n]

a2=[a21a22a2n]

am=[am1am2amn],

а колоните ѝ – като m-мерни вектори:

a1=[a11a21am1], a2=[a21a22am2] an=[a1na2namn].

Размерността rx на подпространоството (в повечето случаи подпоространство на n или n) 𝑉x се нарича хоризонтален, или ред-ранг на матрицата |A|mn, а размерността rb на подпространостното 𝑉b – вертикален, или стълб-ранг на матрицата.[3]

Детерминанта

Детерминантата е свойство на всяка квадратна матрица, при което тя може да се съпостави на едно число |A|:

|𝖠|=Δ0=(1)𝐼a1k1.a2k2ankn,

където сумата е по всички пермутации (k1k2 … kn) на числата 1,2,…,n и I е броят на инверсиите в съответната пермутация. Инверсия в пермутация – ki>kj, при i<j.

В сила е нотацията |𝖠|=det[A]=Δ0.

Ако детерминантата на матрицата е различна от 0 (редовете ѝ са линейно независими), матрицата е линейно преобразувание. Нейно харктеристично уравнение е 𝖠𝟤:=𝖠𝖠

Пресмятане на детерминанта

За детерминанта от първи ред: det[a]=a

За детерминанта от втори ред: det[abcd]=adbc

За детерминанта от трети ред: det[abcdefghi]=aei+bfg+cdhafhbdiceg

В останалите случаи, най-често свеждаме матрицата до горно или долно триъгълна чрез елементарни преобразувания (умножение на ред или стълб с дадено число и прибавяне на реда към друг ред (или прибавяне на стълб към друг стълб)).

det[a11a12a1n0a22a2n00ann]=a11a22...ann.

Детерминанта от n-ти ред се пресмята чрез развитие по ред или по стълб – една матрица от n-ти ред се получават n детерминати от (n-1)-ви ред.

Източници

Външни препратки

Шаблон:Commonscat-inline