Метричен тензор

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Без източници В диференциалната геометрия, метричен тензор е вид тензор от 2 ред, позволяващ да се определи скаларното произведение на два вектора във всяка точка от пространството и който се използва за измерването на дължини и ъгли. Обобщава теоремата на Питагор. В дадена координатна система метричният тензор може да бъде представен като матрица G.

Базови координати вектори

Разглеждат се два произволни вектора в координатна система:

A=A1e1+A2e2+A3e3
B=B1e1+B2e2+B3e3

, където e1,e2,e3 са ортогонални базови вектори.

За удобство се използва съкратен вариант на записване:

A = (A1; A2; A3)
B = (B1; B2; B3)

Може да се направи такова записване и за базовите вектори:

e1 = (1; 0; 0);
e2 = (0; 1; 0);
e3 = (0; 0; 1):

В тензорния анализ се използват множество съкращения при записване на изразите за сумиране и умножение.

Едно от най-ползваните означения е символа на Кронекер – (делта):

δij=1 ако i =j,
δij=0 ако i≠j
В сила е и следното записване на коефициентите на Кронекер:
δij=δij
δ11=1δ12=0δ13=0
δ21=0δ22=1δ23=0
δ31=0δ32=0δ33=1

Ако се ползва горен индекс се получава:

δ11=1δ12=0δ13=0
δ21=0δ22=1δ23=0
δ31=0δ32=0δ33=1

В случай на ортогонална координатна система с единични вектори e1,e2,e3 има следната формула:

emen=δmn, където m; n = 1; 2; 3

Реципрочни базови вектори

Разглежда се координатна система с базови вектори: E→1,E→2,E→3

Приема се, че те не са нито ортогонални, нито единични.

Всеки вектор А в това пространство може да бъде представен като произведение на координатите със съответните базови вектори:

A→=A1E→1+A2E→2+A3E→3

Разглежда се реципрочна базова координатна система. Тя отговаря на следните условия: Базови вектори: E→1,E→2,E→3

E→1.E→1=1
E→2.E→2=1
E→3.E→3=1
E→1.E→2=0
E→1.E→3=0
E→2.E→3=0
Втората група от условия налагатE→1 да е перпендикулярен на E→2 и E→3,

E→2 да е перпендикулярен на равнината, определена от E→1 и E→3

и E→3 да е перпендикулярен на равнината, определена от E→1 и E→2.

Горните изисквания могат да бъдат записани съкратено чрез символа на Кроникер:

E→i.Ej=δij, където i,j = 1,2,3

Връзка между базовите вектори и реципрочната база вектори

От условията по въвеждането на реципрочната база вектори: E→1,E→2,E→3 се вижда че E→1 трябва да е перпендикулярен на E→2 и E→3.

Следователно той може да бъде представен като произведение

E→1=V−1.E→2×E→3

където V−1 е константа, която предстои да бъде определена по-нататък.

Ако последното равенство бъде умножено скаларно с вектора E→1 ще се получи обемът на паралелепипеда, зададен от базата E→1,E→2,E→3.

E→1.E→1=V−1.E→1.(E→2×E→3)

V=E→1.(E→2×E→3) – обем на паралелепипед, зададен от базовите вектори с общо начало.

Съответно връзката между базата вектори (E→1,E→2,E→3) и реципрочната база от вектори (E→1,E→2,E→3) е:

E→1=V−1.E→2×E→3
E→2=V−1.E→3×E→1
E→3=V−1.E→1×E→2

Контравариантно и ковариантно представяне на вектор

Нека да има база от вектори E→1,E→2,E→3 и съответната реципрочна база от вектори: E→1,E→2,E→3.

Разглежда се вектор А, за който е в сила следното представяне спрямо E→1,E→2,E→3

A→=A1E→1+A2E→2+A3E→3

Координатите A1,A2,A3 се наричат контравариантни компоненти на А.

Тяхната стойност се определя от:

A1=A→.E→1
A2=A→.E→2
A3=A→.E→3

Ако представим вектор А в реципрочната координатна система имаме:

A→=A1E→1+A2E→2+A3E→3
Координатите A1,A2,A3 се наричат ковариантни компоненти на А.

Те се определят от равенствата:

A1=A→.E→1
A2=A→.E→2
A3=A→.E→3

Метричен тензор

Контравариантното и ковариантното представяне на вектор са различни начини за представяне на един и същи вектор спрямо две реципрочни бази от координатни вектори.

Разглеждат се две бази от координатни вектори (E→1,E→2,E→3) и (E→1,E→2,E→3), но в този случай те да не са реципрочни.

Ползвайки същия подход както при реципрочните векторни бази се записва:

E→i.E→j=E→j.E→i=gij=gji
E→i.E→j=E→j.E→i=gij=gji

скаларните величини: gij се наричат метрични компоненти на пространството.

Съответно gij се наричат спрегнати метрични компоненти на пространството.

Представяне на вектор спрямо метричните компоненти на пространството

Разглежда се векторът A(A1,A2,A3), представен спрямо базата E1,E2,E3.

A→=A1E→1+A2E→2+A3E→3

От предишните подточки се знае, че

A1=A→E1
A2=A→E2
A3=A→E3
A→E1=(A1E1+A2E2+A3E3).E1=A1
Умножава се:

A→E1=A1E1.E1+A2E2.E1+A3E3.E1=A1 A→E1=A1E1E1+A2E2E1+A3E3E1=A1

Ползвайки метричните компоненти на пространството се получава:

A1=A1g11+A2g12+A3g13
A2=A1g21+A2g22+A3g23
A3=A1g31+A2g32+A3g33

Връзката между контраварианните и ковариантните координати на вектор А е:

A1=A1g11+A2g12+A3g13
A2=A1g21+A2g22+A3g23
A3=A1g31+A2g32+A3g33

Външни препратки