Международен модел на нормалното геомагнитно поле

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Международният модел на нормалното геомагнитно поле (ММНГП, на англ. IGRFInternational Geomagnetic Reference Field) е стандартно математическо представяне на главното геомагнитно поле. Създаден и актуализиран е чрез добавяне на параметри на математически модел на магнитното поле към измерени данни за магнитното поле под ръководството на Международната асоциация по геомагнетизъм и аерономия (IAGA) от 1965 г. [1] Той е резултат от съвместните усилия на учените създаващи модели на магнитното поле на Земята и институтите участващи в събирането и разпространението на данни за геомагнитното поле, получени посредством спътници, геомагнитни обсерватории, временни вариационни станции, включително и полевите измервания на земното магнитно поле по целия свят.

ММНГП обхваща значителен период от време и затова е полезен за тълкуване на исторически данни. (Това е различно от Световния магнитен модел, който е предназначен за навигация през следващите няколко години.) Той се актуализира на 5-годишни интервали, отразявайки най-точните измервания, налични по това време.

Стойности на модула на вектора на магнитната индукция Bn(h=0,ϕ,λ) за нормалното магнитно поле в модела за главното магнитно поле на Земята за епоха 2010. Стойностите на магнитната индукция в магнитните карти по правило се представят в нанотèсли (nT).

Текущото 13-то издание на модела ММНГП (IGRF-13) е пуснато през декември 2019 г. и е валидно от 1900 г. до 2025 г. За интервала от 1945 г. до 2015 г. то е „окончателно“ („DGRF“), което означава, че бъдещи актуализации е малко вероятно да подобрят модела по някакъв съществен начин. [1][2]

Аналитично представяне на нормалното геомагнитно поле

ММНГП изразява геомагнитното поле B(r,ϕ,θ,t) като градиент на магнитен скаларен потенциал V(r,ϕ,θ,t):

B(r,ϕ,θ,t)=V(r,ϕ,θ,t)=(Vr,1rVθ,1rsinθVϕ)

Скаларният потенциал V(r,ϕ,θ) на нормалното геомагнитно поле се представя като разложение на хармонична функция в ред по сферични функции

V(r,ϕ,θ)=a=1Lm=0(ar)+1(gmcosmϕ+hmsinmϕ)Pm(cosθ),

където r е разстоянието от точката на представяне на V(r,ϕ,θ) до центъра на Земята, L е най-високата степен на реда, ϕ е географската дължина, θ е географската коширина (полярният ъгъл), a е земният радиус, gm и hm са коефициенти на Гаус и Pm(cosθ) са присъединени полиноми на Лежандър от първи род в нормировка по Шмид от степен l и порядък m:

Pnm(cosθ)=(1)m(sinθ)m/2 dmd(cosθ)mPn(cosθ)

където

Pn(cosθ)=12nn![dnd(cosθ)n((cosθ)21)n]

Коефициентите на Гаус са моделирани като частично-линейна функция на времето с размер на стъпка от 5 години. [2] Онлайн калкулатор на NOAA изчислява стойностите на седемте елемента D,I,BH,Bx,By,Bz и |Bn| на магнитната индукция Bn(h,ϕ,λ) на нормалното геомагнитно поле в интервала между 1900 и 2015 г. в точка с географска дължина ϕ, географска ширина λ и надморска височина h при вариращ минимален интервал между две изчисления от 33-39 дена (ΔT min = 0,1 година).

ММНГП за територията на България

Изменение на компонентите на нормалното геомагнитно поле според модела IGRF 2011 за района на гр. Варна (27°54′E, 43°12′N)

За района на гр. Варна (27°54′E, 43°12′N) при нулева надморска височина за компонентите на полето на 20 август 2010 г. се получават стойностите 4°52'E; 60°38'; 23493,3 nT; 23 408,5 nT; 1995,2 nT; 41739,4 nT и 47896,9 nT при годишни изменения +6', +1', +3,7 nT, +0,1 nT, +42,6 nT, +36,5 nT и +33,7 nT.

Забележете, че изменението на модула на тоталния вектор на магнитната индукция |Bn| е по-малко в сравнение с изменението на всяка една от съставящите компоненти By и Bz. Това е свързано с така наречения „Западен дрейф“ представляващ завъртване на земното магнитно поле около оста на Земята за около 2000 г.

Вижте също

ИНТЕРМАГНЕТ

Източници

Външни източници