Формули на Френел

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Падаща, отразена и пречупена вълни на границата между две среди. Червеният цвят показва посоките на векторите на интензитета на електричното поле. Случай на р-поляризация
Същото за s-поляризирана светлина (векторите на електричното поле са насочени перпендикулярно на равнината на фигурата)
Частично предаване и отражение на амплитудата на вълна, движеща се в среда от нисък към висок показател на пречупване

Формулите на Френел свързват амплитудите на пречупените и отразените светлинни, а и най-общо електромагнитни вълни, с амплитудата на вълната, падаща върху плоска граница между две среди с различни показатели на пречупване.[1] Изведени са от френския физик Огюстен Френел, който първи установява вълновата природа на светлината. Отражението, описвано с формулите на Френел, се нарича отражение на Френел.

Предварителна информация

При падане на лъч светлина върху плоска граница между две среди се разграничават две поляризации на светлината:

1) S-поляризация – векторът на интензитета на електрическото поле на електромагнитната вълна е перпендикулярен на равнината на падане (т.е. равнината, в която лежат както падащият, така и отразеният лъч);

2) P-поляризация – векторът на интензитета на електрическото поле лежи в равнината на падане.

Формулите на Френел за случаите на s-поляризация и p-поляризация са различни.

Нека Ei, Er, Et са комплексните амплитуди съответно на падащата, отразената и пречупената вълна. Тогава отношението r=ErEi се нарича амплитуден коефициент на отражение, а отношението t=EtEi е амплитуден коефициент на пропускане. С долен индекс rs, rp, ts, tp обозначаваме съответните амплитудни коефициенти за s- и p-поляризирани вълни.

Формули

Общ случай

rs=n1cosθin2cosθtn1cosθi+n2cosθt,ts=2n1cosθin1cosθi+n2cosθt,rp=n2cosθin1cosθtn2cosθi+n1cosθt,tp=2n1cosθin2cosθi+n1cosθt.
където
n1 е показателят на пречупване на средата, от която пада вълната,
n2 е показателят на пречупване на средата, към която преминава вълната,
θi – ъгъл на падане,
θt – ъгъл на пречупване

Ъгълът на падане е свързан с ъгъла на пречупване чрез закона на Снел :

n1sinθi=n2sinθt

Тъй като светлината с различна поляризация се отразява по различен начин от повърхността, отразената светлина винаги е частично поляризирана, дори ако падащата светлина е неполяризирана. При определен ъгъл на падане, наречен ъгъл на Брюстер, отразеният лъч е напълно поляризиран. Неговата поляризация се оказва линейна, перпендикулярна на равнината на падане (т.е. условието rp=0 ). Ъгълът на Брюстер θB зависи от съотношението на показателите на пречупване на средата, образуваща интерфейса, и може да се намери по формулата: tgθB=n2n1 Коефициентите на отражение и пречупване на енергията могат да се изчислят по формулите:

R=|r|2
T=n2cosθtn1cosθi|t|2

Нормално падане

При нормално падане на светлината разликата между p- и s-поляризираните вълни изчезва. Тогава амплитудните коефициенти стават равни:

rs=rp=n1n2n2+n1,
ts=tp=2n1n2+n1.

Разликата в знаците на rs и rp се дължи на избора на посоките на векторите на интензитета на електрическото поле: в случай на p-поляризация, при нормално падане, векторите на падащите и отразените вълни се оказват насочени в противоположни посоки, а в случай на s-поляризация те остават еднопосочни.

Коефициенти на отражение и пречупване по енергия:

R=|n2n1n2+n1|2,
T=4n1n2(n2+n1)2.

Граници на приложимост

Формулите на Френел са валидни, когато границата между двете среди е гладка, средата е изотропна, ъгълът на отражение е равен на ъгъла на падане и ъгълът на пречупване се определя от закона на Снелиус.[2] В случай на неравна повърхност, особено когато характерните размери на неравностите са от порядъка на дължината на вълната, дифузното отражение на светлината върху повърхността е от голямо значение.

Източници

  1. Шаблон:Цитат уеб
  2. M. Born and E. Wolf, 1970, Principles of Optics, 4th Ed., Oxford: Pergamon Press, p. 38.

Шаблон:Превод от