Точно диференциално уравнение

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Без източници Точно диференциално уравнение или диференциално уравнение с пълен диференциал в математиката е определен вид обикновено диференциално уравнение.

Точни диференциални уравнения от първи ред

Тест за точно диференциално уравнение

Нека функциите M, N, My, и Nx, където долните индекси означават частната производна, са непрекъснати в множеството R:α<x<β,γ<y<δ . В такъв случай диференциалното уравнение

M(x,y)+N(x,y)dydx=0

е точно тогава и само тогава, когато

My(x,y)=Nx(x,y)

Тоест съществува функция ψ(x,y), наречена потенциална функция, така че

ψx(x,y)=M(x,y) и ψy(x,y)=N(x,y)

В общия случай:

My(x,y)=Nx(x,y){ψ(x,y)ψx(x,y)=M(x,y)ψy(x,y)=N(x,y)

Доказателство

Доказателството се състои от две части.

Нека ψ(x,y) е функция, така че ψx(x,y)=M(x,y) и ψy(x,y)=N(x,y).

Тогава My(x,y)=ψxy(x,y) и Nx(x,y)=ψyx(x,y).

От условието, че My и Nx са непрекъснати, следва, че ψxy и ψyx също са непрекъснати, което гарантира тяхната еднаквост.

Втората част от доказателството се състои в конструирането на функцията ψ(x,y) и може да се използва и като процедура за решаване на точни диференциални уравнения от първи ред. Нека за Myи Nx е изпълнено, че My(x,y)=Nx(x,y), и нека ψ(x,y) е функция, за която е изпълнено, че ψx(x,y)=M(x,y) и ψy(x,y)=N(x,y).

Започваме като интегрираме първото уравнение спрямо x . Практически няма значение дали се интегрира първото или второто уравнение, стига интегрирането да се извършва спрямо правилната променлива. ψx(x,y)=M(x,y)ψ(x,y)=M(x,y)dx+h(y)ψ(x,y)=Q(x,y)+h(y)където Q(x,y) е произволна диференцируема функция, за коятоQx=M . Функцията h(y) играе ролята на константа на интегриране, но вместо просто константа, тя е функция от y, тъй като M(x,y) е функция и от x, и от y, а ние интегрираме само спрямо x .

Сега, да покажем, че винаги е възможно да се намери функция h(y) такава, че ψy=N .ψ(x,y)=Q(x,y)+h(y)Диференцираме двете страни на уравнението спрямо y .ψy(x,y)=Qy(x,y)+h(y)Заместваме ψy(x,y) с N и изразяваме h(y) .h(y)=N(x,y)Qy(x,y)За да се определи h(y) от това уравнение, дясната страна трябва да зависи само от y . Това може да се докаже, като се покаже, че производната ѝ спрямо x винаги е нула. Затова диференцираме дясната страна спрямо x:Nx(x,y)xQy(x,y)Nx(x,y)yQx(x,y)Понеже Qx=M, следва, чеNx(x,y)My(x,y)=0,

въз основа на първоначалното предположение, че My(x,y)=Nx(x,y).

Следователно,h(y)=N(x,y)Qy(x,y)h(y)=(N(x,y)Qy(x,y))dyψ(x,y)=Q(x,y)+(N(x,y)Qy(x,y))dy+C

Решаване на точни диференциални уравнения от първи ред

Точни диференциални уравнения от първи ред с форматаM(x,y)+N(x,y)dydx=0могат да се запишат изцяло въз основа на потенциалната функция ψ(x,y)ψx+ψydydx=0където{ψx(x,y)=M(x,y)ψy(x,y)=N(x,y)Това е еквивалентно на пълния диференциал на ψ(x,y) .ψx+ψydydx=0ddxψ(x,y(x))=0Тогава решенията на точното диференциално уравнение се дават отψ(x,y(x))=cи проблемът се свежда до намирането ψ(x,y) .

Това може да се постигне чрез интегрирането на двата израза M(x,y)dx и N(x,y)dy и съставянето на полином, в който всеки член от получените изрази се среща само веднъж. Този полином ще бъде ψ(x,y).

Причината за това е следната. Понеже{ψx(x,y)=M(x,y)ψy(x,y)=N(x,y)чрез интегриране на двете страни следва, че{ψ(x,y)=M(x,y)dx+h(y)=Q(x,y)+h(y)ψ(x,y)=N(x,y)dy+g(x)=P(x,y)+g(x)От което следва, чеQ(x,y)+h(y)=P(x,y)+g(x)където Q(x,y) и P(x,y) са диференцируеми функции, така че Qx=M и Py=N .

За да е винаги изпълнено това, и за да може от двете страни да се получи абсолютно един и същи израз, а именно ψ(x,y), h(y) задължително трябва да се съдържа в израза за P(x,y), защото не може да бъде в g(x), тъй като първото е изцяло функция на y и следователно не може да има нищо общо с x . Аналогично g(x) трябва да се съдържа в израза Q(x,y) .

Следователно,Q(x,y)=g(x)+f(x,y) и P(x,y)=h(y)+d(x,y)за някакви изрази f(x,y) и d(x,y) . Замествайки в предишното уравнение, изведено от системата, следва, чеg(x)+f(x,y)+h(y)=h(y)+d(x,y)+g(x)f(x,y)=d(x,y)и така f(x,y) и d(x,y) се оказват една и съща функция. От това следва, чеQ(x,y)=g(x)+f(x,y) и P(x,y)=h(y)+f(x,y)Тъй като вече показахме, че{ψ(x,y)=Q(x,y)+h(y)ψ(x,y)=P(x,y)+g(x)следва, чеψ(x,y)=g(x)+f(x,y)+h(y) В крайна сметка ψ(x,y) може да се построи чрез извършване на операциитеM(x,y)dx и N(x,y)dy и съставянето на многочлен от едночлените, които са общи за двата израза (а именно f(x,y)), и добавянето към тях на едночлените, които се срещат само в един от двата интеграла, т.е. g(x) и h(y).

Шаблон:Превод от