Обикновено диференциално уравнение

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Обикновено диференциално уравнение (ОДУ) е диференциално уравнение, съдържащо една или повече функции на независима променлива и производните на тези функции.[1]Уравнение от вида F(x,y,y',...,y(n))=0, където x е независима променлива, y е неизвестна функция, а y',...,y(n) са нейните производни до ред n, се нарича обикновено диференциално уравнение (ОДУ) от n-ти ред.[2] Определението „обикновено“ се използва в контраст с термина частно диференциално уравнение, което може да се решава спрямо повече от една независима променлива.[3]

Хомогенни диференциални уравнения

Важна роля в приложните научни дисциплини играят диференциалните уравнения от типа:

a0dnydxn+a1dn1ydxn1+...+an1dydx+an.y=b,

където a и b могат да са функции на x или константи.

За удобство при решаването на това интегрално уравнение n-тата производна спрямо x се обозначава с Dn.

Ползвайки този оператор D горното диференциално уравнение може да се запише като:

a0Dny+a1Dn1y+...+an1Dy+any=b.

Ако b=0, горното линейно диференциално уравнение се нарича хомогенно. Ако b0, уравнението се нарича нехомогенно.

Решение на хомогенни диференциални уравнения от втори ред

ad2ydx2+bdydx+cy=0
При решението на диференциални уравнения от втори и по-висок ред ползваме оператора D – имащ значение на диференциране спрямо х.

Да поясним какво е значението на този оператор:

Dy=dy/dx
(D+1)y=dy/dx+y
(D2)(D+1)y=(D2)(dy/dx+y)=d2y/dx2+dy/dx2dy/dx2y=D2yDy2y
(D2)(D+1)y=(D2D2)y

Забележете че D има смисъл на математическа операция, а не на променлива, и че с D можем да извършваме прости математически операции като събиране, изваждане и умножение. Тук няма да доказваме свойствата на този оператор. Чрез използването на този оператор решението на диференциалното уравнение се свежда до намиране на първа производна на функция и до събиране със същата функция.

Диференциалното уравнение от втори ред добива следния вид: aD2y+bDy+cy=0 =>(aD2+bD+c)y=0.

Решаваме горното квадратно уравнение и получаваме: 𝐚(𝐃𝐲𝟏)(𝐃𝐲𝟐)𝐲=𝟎.

Полагаме

z=(Dy2)y, където (Dy2)y е функция на х.

Тогава цялото диференциално уравнение се свежда до:

(Dy1)z=0
dzdxy1.z=0

Това уравнение се решава лесно чрез разделяне на променливите:

dzdx=y1.z
dzzy1.dx=0
lnzC1=y1.x

z=C1.ey1.x

Заместваме полученият резултат за z в

(Dy2)y=C1.ey1.x

Това е линейно диференциално уравнение от първи ред.

dyy2.y.dx=C1.ey1.x.dx

yy2.y=C1.ey1.x

(y.ey2.x)=yey2.xy.ey2.x.y2=ey2.x.(yy2.y)

yy2.y=(y.ey2.x).ey2.x=C1.ey1.x

(y.ey2.x)=C1.ey1.x.ey2.x=C1.e(y1y2).x

интегрираме и получаваме следното решение:

y.ey2.x=C1.e(y1y2).xdx+C2

Преобразуваме:

y=ey2.x.C1.e(y1y2).xdx+C2.ey2.x

Когато y1 и y2 са реални числа, решението за функцията y е:

y=c1ey1.x+c2.ey2.x

Вижте също

Източници

  1. Шаблон:Cite book
  2. Математика, доц. д-р Добромир Тодоров и гл. ас. Кирил Николов, УНСС, София, 2009
  3. Шаблон:Cite web