Списък на математическите атрибути

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

В този речник се добавят единствено атрибути (прилагателни имена). Математическият термин се изписва в курсив. За всяко прилагателно се отделят най-много две-три изречения. Когато са необходими по-обстойни разяснения, в скоби се поставя линк към основна статия.

Шаблон:А Я

А

абелев

  • Една група се нарича абелева ако груповата ѝ операция е комутативна.[1]

антисиметричен

  • Една релация R се нарича антисиметрична, ако xy((x,y)R(y,x)Rx=y).

Б

бикомпактен

Д

добре нареден

  • Линейно наредено множество (клас) се нарича добре наредено, ако всяко негово непразно подмножество има най-малък елемент.

добре фундиран

  • Частично наредено множество се нарича добре фундирано, ако всяко негово непразно подмножество има минимален елемент.

И

инективен

К

квазинареден

компактен

Л

линейно нареден

  • Едно частично наредено множество (клас) (X,) се нарича линейно наредено, ако за всеки два различни елемента aX и bX или ab или ba.

липшицов

  • Една функция се нарича липшицова, ако тя е хьолдерова от първа степен.

М

минимален

  • Елемент x на частично наредено множество се нарича минимален, ако множеството не съдържа елементи по-малки от x.

Н

насочен

  • Едно квазинаредено множество (клас) (X,) се нарича насочено, ако xXyXzX(xzyz).[3]

Р

рефлексивен

  • Една релация RX×X се нарича рефлексивна, ако xX((x,x)R).

С

сюрективен

  • Едно изображение f:AB се нарича сюрективно или изображение върху множеството B,[4] ако всяко bB е образ на някое aA при изображението f (т.е. ако bBaA(b=f(a))).

Т

транзитивен

  • Една релация R се нарича транзитивна, ако xyz((x,y)R(y,z)R(x,z)R).

Х

хьолдеров

  • Една функция f:XY се нарича хьолдерова от степен α, ако съществува констната c такава, че |f(x)f(y)|<c|xy|α за всяко x,yX (вж. Условие на Хьолдер).

Ц

цял

  • Цели рационални се наричат функциите от вида:[5]
f:
.xi=0naixi, a0,...,an

Ч

частично нареден

числов

  • Функция, съпоставяща елементи на множеството D на елементи от множеството A, се нарича числова, ако D е множеството на реалните числа , а A е подмножество на .[4]

Шаблон:А Я

Вижте също

Източници

  1. Naas J., Schmid H.L., Mathematisches Wörterbuch, B.G. Teubner Stuttgart, 1979, ISBN 3-519-02400-4
  2. 2,0 2,1 Александров С., Введение в теорию множеств и общую топологию, Издательство „Наука“, 1977, Глава шеста, § 1.
  3. 3,0 3,1 Куратовский К., Мостовский А., Теория множеств, Издательство „Мир“, Москва, 1970, Гл. II, § 9.
  4. 4,0 4,1 Серафимов А., Николов Н., Справочник по математика за средните училища, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1988
  5. Гелерт В., Кестнер Х., Нойбер З., Метамитически енциклопедичен речник, Държавно издателство „Наука и изкуство“, София, 1983