Плътност на заряда

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Плътността на заряда представлява количеството електрически заряд на единица дължина, площ или обем. Съответно тя бива линейна, повърхностна или обемна и се измерва в SI в: кулони на метър (C/m), кулони на квадратен метър (C/m²) и в кулони на кубичен метър (C/m³). За разлика от плътността на материята, плътността на заряда може да приема както положителни, така и отрицателни стойности. Това е свързано с факта, че съществуват положителни и отрицателни заряди.

Плътност на заряда в класическата физика

Разпределение на продължителен заряда. Обемната плътност на заряда ρ е количеството заряд на единица обем (куб), повърхностната плътност на заряда σ е количество на единица площ (кръг) с насочени навън нормала , d е електрическият диполен момент между два точкови заряда, обемната плътност на тези е плътността на поляризация P. Радиус-векторът r е точка за изчисление на електричното поле; r′ е точка в заредения обект.

Линейната, повърхностната и обемната плътност на заряда обикновено се обозначават с функциите λ(r), σ(r) и ρ(r) съответно, където r е радиус-вектор. Следващите определения важат за разпределение на продължителни заряди.[1][2]

Линейната плътност на заряда е отношението на безкрайно малък електричен заряд dQ към безкрайно малък линеен елемент.

λq=dQd,

аналогично плътността на повърхностния заряд използва площ на повърхнина dS

σq=dQdS,

и плътността на обемния заряд използва обем dV

ρq=dQdV,

Интегрирайки тези функции, можем да определим пълния заряд:

Q=Lλ(r)dr
Q=Sσ(r)dS
Q=Vρ(r)dV

Плътност на заряда в специалната относителност

В специалната теория на относителността дължината на даден проводник зависи от скоростта на наблюдателя. Следователно, плътността на заряда ще зависи и от скоростта. Плътността на заряда ρ и плътността на тока J се трансформират заедно като 4-токов вектор чрез трансформация на Лоренц.

Плътност на заряда в квантовата механика

В квантовата механика плътността на заряда (например електрони в атом) зависят от вълновата функция ψ(r) така:

ρ(r)=Q|ψ(r)|2

при което вълновата функция трябва да има вида:

|ψ(r)|2dV=1

Определение на плътността на заряда чрез делта функция

ρ(r)=aeaδ(rra)

където сборът е равен на всички заряди, а ra е радиус-векторът на заряда ea.[3] Пълният заряд, намиращ се в пространството, е равен на интеграла ρdV по цялото пространство. Този интеграл може да се запише в четиримерен вид:

Q=ρdV=1cj0dV=1cjidsi

където интегрирането се извършва по всички четиримерни хиперплоскости, перпендикулярни на оста x0 (това означава и интегриране по цялото триизмерно пространство). ji – 4-вектора на плътността на тока.

Вижте също

Източници

Шаблон:Превод от 2