Оператор на Хамилтон

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Обработка Хамилтоновият оператор представлява трансформация на Лежандр спрямо оператора на Лагранж. Въведен е през 1833 година от Уилям Роуън Хамилтон и позволява нов поглед върху класическата механика.

H(qj,pj,t)=∑iq˙ipi−L(qj,q˙j,t)

Ако трансформираме уравненията, чрез дефиниране на координатна система, независима от времето t, може да се покаже че H е равен на общата енергия: E = T + V.

H = T + V, Т – кинетична енергия, V – потенциална енергия

Математическа дефиниция

От математическа гледна точка една нелинейна динамична система е Хамилтонова, ако се задава от 2N на брой обикновени диференциални уравнения от първи ред със симплетична структура:[1]

pi˙=−∂H∂qi,qi˙=−∂H∂pi,i=1,2,3…,N и p(t)=(p1,p2,…,pN), q(t)=(q1,q2,…,qN).

Всяка двойка (pi,qi) е степен на свобода, така че като цяло системата е с N степени на свобода. Скаларната функция H=H(p(t),q(t);t) определя напълно системата и се нарича Хамилтониан.[1] Зависимостта на системата от времето (t) я прави неавтономна (∂H/∂t≠0) и добавя още една степен на свобода (N+1), или половин (N+1/2), ако зависимостта от t е периодична. Нередки са случаите, когато системата е автономна.

Да разгледаме диференциала на Н:

dH=∑i[(∂H∂qi)dqi+(∂H∂pi)dpi]+(∂H∂t)dt=∑i[q˙idpi+pidq˙i−(∂L∂qi)dqi−(∂L∂q˙i)dq˙i]−(∂L∂t)dt

Замествайки моментите на движението със съответните коефициенти получаваме Каноничното равенство на Хамилтон:

∂H∂qi=−p˙i,∂H∂pi=q˙j,∂H∂t=−∂L∂t

Хамилтоновото уравнение е диференциално уравнение от първи ред и това улеснява решаването му, докато уравнението на Лагранж е от втори ред. Но основното предимство на Хамилтоновото уравнение е в това че оператора на Хамилтон по-добре отговаря и описва физическата същност на движението.

В крайна сметка резултатът, който получаваме и при Лагранж и при Хамилтон е един и същ, все пак спестяваме малко труд при решението на уравненията. Въвеждането на оператора на Хамилтон позволява по-задълбочено изследване на основните принципи на класическата механика.

Източници