Модел на Томас-Ферми

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Моделът на Томас-Ферми е квантово-механично описание на структурата на сложни атоми, използващо функционали на електронната плътност, за разлика от класическата вълнова (матрична) квантова механика. Наречен е по името на своите създатели – британския физик Люелин Томас (Llewellyn Hilleth Thomas) и италианския физик Енрико Ферми[1][2], които го разработват независимо един от друг през 1927 г. Това е първият модел от множеството статистически теории за функционала на плътността, разработени впоследствие. Тази съвкупност от статистически модели, наречени с общото име теория за функционала на плътността (англ. Density Functional Theory, DFT) e изключително удобна за практически изчисления на структурата на многочастични квантови системи, за които точното решаване на уравнението на Шрьодингер е практически непосилна задача дори за съвременните компютри, ако броят на частиците в системата е повече от няколкостотин.

Броят електрони в обем ΔV от импулсното пространство се задава с:

ΔN=n(r→) ΔV

където n(r→) е електронната плътност.

Чрез интегриране до нивото на Ферми се получават следните функционали за кинетичната и потенциалната енергии на електроните, изразени чрез електронната плътност (която е функция на координатите):

T=CF∫[n(r→)]5/3 d3r 
UeN=∫n(r→) VN(r→) d3r

където VN(r→) е потенциалната енергия на електрона в точка r→. За атом с Z на брой протони тя е:

VN(r→)=−Ze2r

където е е елементарният заряд на електрона, а интеграционната константа се получава от условието за нормализация:

CF=3h210me(38π)23.

Потенциалната енергия на електроните, дължаща се на взаимодействието помежду им, e:

Uee=12 e2∫n(r→) n(r→′)|r→−r→′| d3r d3r′.

Пълната енергия на електроните е сума от техните кинетична и потенциална енергии:

E=T + UeN + Uee=CF∫[n(r→)]5/3 d3r +∫n(r→) VN(r→) d3r + 12 e2∫n(r→) n(r→′)|r→−r→′| d3r d3r′

Въпреки че е важна стъпка към разработването на бъдещата теория за функционала на плътността, моделът на Томас-Ферми е неточен за практически изчисления поради приближенията в израза за кинетичната енергия и неотчитане на обменното взаимодействие между електроните, дължащо се на принципа на Паули. През 1928 г. Пол Дирак добавя израз за обменната енергия към уравненията.

Източници