Киселинен дъжд

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Промишлените предприятия изхвърлят хиляди тонове отровни газове

Киселинен дъжд е дъжд или друг вид валеж с ниско pH. Това подкиселяване се дължи на разтворени в него киселинни оксиди, най-често азотни (NOx) и серни (SOx), които реагират с атмосферната вода до киселини.[1] Те са чести в районите, където работят ТЕЦ-ове или тежки машиностроителни предприятия.

Дефиниции

Форма на валеж е киселинна, ако има pH под 5,7, тъй като тази стойност е характерна за обикновения валеж от разтворения в него CO2:

COA2+HA2OHA2COA3
HA2COA3+HA2OHA3OA++HCOA3AKa1=4,45×107mol/l

Химични взаимодействия

Азотни оксиди

Вследствие от запалителни или промишлени дейности, висшите азотни оксиди могат да попаднат в атмосферата и да реагират с водата:

NA2OA3+HA2O2HNOA2 (азотиста киселина)
2NOA2+HA2OHNOA2+HNOA3
NA2OA5+HA2O2HNOA3 (азотна киселина)

Серни оксиди

Серните оксиди и сероводородът попадат в атмосферата от нефтената промишленост, тъй като се съдържат в нефта. Те реагират с атмосферната вода до киселини:

SOA2+HA2OHA2SOA3 (сериста киселина)
SOA3+HA2OHA2SOA4 (сярна киселина)

Въздействия

Почва

Киселинните дъждове подкисляват почвата и я правят негодна за обитаващите растителни видове.

Растения

Киселинните дъждове са вредни и за растенията. Те разяждат органичните съединения, от които те са изградени и това довежда до оголване на цели райони.

Паметници

Вредното въздействие на киселинните дъждове върху паметници, изработени от варовикови скали

Тъй като киселинните дъждове съдържат сярна и азотна киселина, които са по-силни от въглеродната, варовикови, мраморни и други карбонатни паметници, сгради и монументи могат да бъдат разрушени от киселинни дъждове:

CaCOA3+HA2SOA4CaSOA4+HA2O+COA2

Статистика по държави

Енергетиката, основана на химически горива, е най-големият замърсител на атмосферата.

Отчитайки вредното действие на SO2, редица страни подписват в Хелзинки споразумения, според което се задължаваха до края на 1993 г. да намалят с 30 % емисиите на SО2. Някои страни, в това число и България, главно поради финансови причини, все още не са го постигнали.[2]

Източници