Калиев бромид
Калиевият бромид е калиевата сол на бромоводорода, която образува безцветни кристални кубчета, по-разтворими във вода от калиевия хлорид .
Получаване
Класическият метод за производство на KBr включва реакцията между калиев карбонат и железен(II,III) бромид. Fe3Br8 първо се произвежда от скрап с излишък от бром и вода :
В лабораторията калиев бромид може да се получи, например, чрез реакция на калиев хидроксид с бром в амонячен разтвор. При този процес се получават също вода и азот .
Бромирането на поташ също води до получаване на калиев бромид; по-малко разтворимият калиев бромат се утаява от разтвора:
Получаването от елементите е без техническо значение:
Свойства
Калиевият бромид проявява така нареченото „студено течение“ под високо налягане (0,7 до 1,0 GPa) като при тези условия проявява свойства на силно вискозна течност. KBr е прозрачен за инфрачервената светлина и затова се използва като носител на проби в инфрачервената спектроскопия . Той не образува хидрати .
Стандартната енталпия на образуване на калиев бромид е -392 кДж/мол.
Солта е много разтворима във вода. Разтворимостта ѝ се увеличава с повишаване на температурата. [1]
Калият съдържа 0,0118 % от изотопа 40 K, това дава 10242 Bq на килограм KBr, от които 89,28 % бета- радиация и 10,72 % гама-лъчение с 1,46083 МеВ.
Употреба

Калиевият бромид се използва за производство на емулсии от сребърен бромид върху филми и плаки за фотографски филми. Във фотографските проявители той противодейства на замъгляването и забавя проявяването на филмите.
Поради високата си оптична прозрачност за електромагнитни вълни в диапазона от 0,23 до 26,0 µm монокристали от KBr се използват за производството на оптични компоненти, като например лещи и призми, използвани за инфрачервената спектроскопия.

Калиевият бромид се използва и като лекарство за лечение на гърчове и като успокоително средство от средата на 19-ти век. Т.е. той е най-старото антиепилептично лекарство . По това време, в някои случаи са използвани са много високи дози, което водело до хронично отравяне с бром. Този така наречен бромизъм се характеризира с прекомерна седация, замаяност, главоболие, нарушена концентрация, загуба на паметта, халюцинации или бромен ринит. Кожни прояви като бромно акне или бромодермия, с болезнени, гнойни кожни възли (най-вече по крайниците ), също са често срещани. През първата половина на 20-ти век бромните препарати са заменени от барбитурати . [2]
Източници
- ↑ Yoffe, D.; Frim, R.; Ukeles, S.D.; Dagani, M.J.; Barda, H.J.; Benya, T.J.; Sanders, D.C.: Bromine Compounds, in: Ullmanns Enzyklopädie der Technischen Chemie, Wiley-VCH Verlag GmbH & Co. KGaA, Weinheim 2013; Шаблон:Doi.
- ↑ Hans Bangen: Geschichte der medikamentösen Therapie der Schizophrenie.