Импеданс

Графично представяне на импеданса върху комплексната равнина.

Импедансът (на български се използва също терминът пълно съпротивление или комплексно съпротивление) е физична величина, въведена в анализа на линейни електрически вериги при синусоидален ток. Импедансът е обобщение на електрическото съпротивление, включващ всички загуби от активни, индуктивни и капацитивни съставки във веригите. За разлика от активното електрическо съпротивление, импедансът се представя като комплексно число, чиято имагинерна част е реактивното съпротивление на включените в електрическата верига бобини и кондензатори, съответно с тяхната индуктивност и капацитет. При идеалните резистори импедансът винаги е равен на активното съпротивление. Наименованието „импеданс“ е въведено от Оливър Хевисайд (Oliver Heaviside), който за първи път използва този термин през 1886 г. Впоследствие, терминът придобива по-общо значение и започва да се използва и в други области на науката и техниката, за представяне на нелинейно изменящи се величини.

Импедансът се изразява математически като сума от активното и реактивно съпротивления:

$Z=R+jX$

или в полярни координати:

$Z=|Z|e^{j\arg (Z)}$

където:

$Z$ е импедансът;
$R$ е активното съпротивление;
$X$ e реактивното съпротивление;
$j$ е имагинерната единица;

Вижте също

• Последователни и успоредни електрически вериги