Електромагнитен 4-потенциал

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Класическа електродинамика Електромагнитният 4-потенциал (накратко EM-4) е термин от електродинамиката. В релативизма той е векторна функция, чрез който може да се изрази електромагнитното поле електромагнитното поле. EM-4 съчетава в себе си електричния (скаларен) V𝐞(𝐫,t) и магнитния (векторен) 𝐀(𝐫,t) потенциали в 4-вектор. [1] Електромагнитното поле се представя по следния начин:

𝐅(𝐫,𝐭)=V𝐞(𝐫,𝐭)+𝐀(𝐫,𝐭).

В общ вид електромагнитното поле е пространствено (𝐫) и време (𝐭) зависимо. За момент ще изпуснем 𝐫 и t. Тогава ЕМ-4 може да се запише в по-общ вид:

F(V𝐞,𝐀)=[0(V𝐞,𝐀)0,1(V𝐞,𝐀)1,2(V𝐞,𝐀)2,3(V𝐞,𝐀)3]=0(V𝐞,𝐀)𝐆0+1(V𝐞,𝐀)𝐆1+2(V𝐞,𝐀)𝐆2+3(V𝐞,𝐀)𝐆3=0(V𝐞,𝐀)𝐆0+i(V𝐞,𝐀)𝐆i=α𝐆α=Fμν,

където долните/горните индекси съответстват на контра/контравариантните му компоненти. Последната форма на ЕМ-4, Fμ, съответства на неговата големина, докато i=1,2,3 и α=0,1,2,3 съответстват на пространствените и времепространствените компоненти съответно.

По-обобщената конвенция при записа на ЕМ-4 е:

Fμν=μAννAμ.

В горното равенство Fμν е тензор на електромагнитното поле с компоненти на електричното и магнитно полета съответно Ex,Ey,Ez и Bx,By,Bz.

Източници

  1. Gravitation, J.A. Wheeler, C. Misner, K.S. Thorne, W.H. Freeman & Co, 1973, Шаблон:ISBN

Шаблон:Нормативен контрол