Електричен потенциал

Международната организация по стандартизация (ISO) разглежда електричния потенциал в 3 аспекта:

Електричният потенциал при електростатичните полета е скаларна величина, която изразява количествено работата на електричните сили за пренасяне на единица електричен заряд от дадена точка на полето до безкрайност. Обикновено се бележи с $V_e,C$ или $\phi$. Числено е равен на отношението на работата към електричния заряд:

$V_e=\frac{A}{q}$

Градиентът от електричния потенциал с обратен знак е равен на електричния интензитет:

$E=-\mathrm{grad}{V}_e$

Измервателната единица за електричен потенциал е волт ($\mathrm{V}$):

$\mathrm{V}\mathrm{=}\frac{J}{C}$, или джаул върху кулон.

Потенциалната разлика (наричана още напрежение) между две точки O и N се определя като линеeн интеграл на електричния интензитет от т. O до т. N:

$U=V_e(N)-V_e(O)=\underset{O}{\overset{N}{\int }}𝐄\cdot 𝐝𝐥.$

Равенството важи за случая, когато магнитното поле не се изменя във времето. За изменящи се във времето полета

$-{\int }_O^N𝐄\cdot \mathrm{d}\ell \ne V_e(N)-V_e(O),$

за разлика от електростатиката.

Електродвижещото напрежение се получава, ако енергията, получена от един източник, се раздели на електричния заряд, пренесен през източника.

И трите величини се измерват във волтове. Международната електротехническа комисия е въвела като общо понятие за тези близки по значение величини английската дума voltage (напрежение).

Външни препратки

• Страница на IEC

Източници

• „Основи на електротехниката“, Л. Ананиев, П. Мавров, издателство „Техника“, София, 1995