Дисперсия (оптика)

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Към пояснение

Дисперсия на светлинен лъч, преминаващ през призма

В оптиката, а също и в акустиката дисперсията е физично явление, при което фазовата скорост на вълната зависи от нейната честота[1]. Например при преминаването на светлинен сноп границата между две среди дисперсията се проявява чрез разлагането му на спектрални компоненти с различна дължина на вълната (за видимия спектър – различен цвят), поради зависимостта на показателя на пречупване от дължината на вълната. Дисперсията най-често се свързва със светлинни вълни, но може да се наблюдава при всички видове вълни.

Дисперсията на светлината е наблюдавана за първи път от английския физик Исак Нютон.

Обща формулировка на високите порядъци на дисперсия – Лах-Лагер оптика

Описанието на хроматичната дисперсия използващо пертурбативен подход чрез коефициентите на Тейлър е подходящо за оптимизационни проблеми, при които дисперсията от няколко различни системи трябва да бъде балансирана. Например, при лазерните усилватели, импулсите първо се удължават във времето, за да се избегнат оптични повреди на кристалите. След това, в процеса на усилване на енергията, импулсите натрупват неизбежно линейна и нелинейна фаза, преминавайки през различни материали. И накрая, импулсите се компресират в различни видове компресори. За да се нулират всички остатъчни по-високи порядъци в натрупаната фаза, обикновено отделните порядъци на дисперсия се измерват и балансират. За еднородни системи подобно пертурбативно описание често не е необходимо (например при разпространение на импулси във вълноводи или оптични влакна). Дисперсионните порядъци се свеждат до аналитични уравнения , които са идентични с преобразувания от типа на Лах-Лагер. [2] [3]


Дисперсионните порядъци се дефинират чрез развитие в ред на Тейлър на фазата или вълновия вектор.


φ(ω)=φ |ω0+ φω|ω0(ωω0)+12 2φω2|ω0(ωω0)2 ++1p! pφωp|ω0(ωω0)p+

k(ω)=k |ω0+ kω|ω0(ωω0)+12 2kω2|ω0(ωω0)2 ++1p! pkωp|ω0(ωω0)p+

Дисперсионните производни за вълновия вектор k(ω)=ωcn(ω) и фазата φ(ω)=ωc𝑂𝑃(ω) могат да се изразят като:

pωpk(ω)=1c(pp1ωp1n(ω)+ωpωpn(ω)) , pωpφ(ω)=1c(pp1ωp1𝑂𝑃(ω)+ωpωp𝑂𝑃(ω))(1)

Производните на всяка диференцируема функция f(ω|λ) изразена като функция на дължината на вълната или честототата се определя чрез преобразувание на Лах, като:

pωpf(ω)=(1)p(λ2πc)pm=0p𝒜(p,m)λmmλmf(λ) , pλpf(λ)=(1)p(ω2πc)pm=0p𝒜(p,m)ωmmωmf(ω)(2)

Матричните елементи на трансформацията са коефициентите на Лах: 𝒜(p,m)=p!(pm)!m!(p1)!(m1)!

Написани за дисперсията на груповата скорост GDD горният израз гласи, че константна с дължина на вълната GGD, ще има нулеви по-високи порядъци. По-високите порядъци, получени от GDD, са:

pωpGDD(ω)=(1)p(λ2πc)pm=0p𝒜(p,m)λmmλmGDD(λ)

Замествайки уравнение (2), изразено за индекса на пречупване n или оптичния път OP в уравнение (1), води до аналитични изрази за порядъците на дисперсия. Като цяло p-ти порядък на дисперсия POD е преобразуване от тип на Лагер от ред минус две:

POD=dpφ(ω)dωp=(1)p(λ2πc)(p1)m=0p(𝓅,𝓂)(λ)mdmOP(λ)dλm , POD=dpk(ω)dωp=(1)p(λ2πc)(p1)m=0p(𝓅,𝓂)(λ)mdmn(λ)dλm

Матричните елементи на преобразуванията са беззнаковите коефициенти на Лагер от ред минус 2:(p,m)=p!(pm)!m!(p2)!(m2)!

POD=dmφ(ω)dωm=(1)p(λ2πc)(p1)m=0p(𝓅,𝓂)(λ)mdmOP(λ)dλm , POD=dmk(ω)dωm=(1)p(λ2πc)(p1)m=0p(𝓅,𝓂)(λ)mdmn(λ)dλm

Първите десет порядъка на дисперсия, написани за вълновия вектор, са:

𝐺𝐷=ωk(ω)=1c(n(ω)+ωn(ω)ω)=1c(n(λ)λn(λ)λ)=vgr1

Груповият индекс на пречупване ng се дефинира като: ng=cvgr1.

𝐺𝐷𝐷=2ω2k(ω)=1c(2n(ω)ω+ω2n(ω)ω2)=1c(λ2πc)(λ22n(λ)λ2)

𝑇𝑂𝐷=3ω3k(ω)=1c(32n(ω)ω2+ω3n(ω)ω3)=1c(λ2πc)2(3λ22n(λ)λ2+λ33n(λ)λ3)

𝐹𝑂𝐷=4ω4k(ω)=1c(43n(ω)ω3+ω4n(ω)ω4)=1c(λ2πc)3(12λ22n(λ)λ2+8λ33n(λ)λ3+λ44n(λ)λ4)

𝐹𝑖𝑂𝐷=5ω5k(ω)=1c(54n(ω)ω4+ω5n(ω)ω5)=1c(λ2πc)4(60λ22n(λ)λ2+60λ33n(λ)λ3+15λ44n(λ)λ4+λ55n(λ)λ5)

𝑆𝑖𝑂𝐷=6ω6k(ω)=1c(65n(ω)ω5+ω6n(ω)ω6)=1c(λ2πc)5(360λ22n(λ)λ2+480λ33n(λ)λ3+180λ44n(λ)λ4+24λ55n(λ)λ5+λ66n(λ)λ6)

𝑆𝑒𝑂𝐷=7ω7k(ω)=1c(76n(ω)ω6+ω7n(ω)ω7)=1c(λ2πc)6(2520λ22n(λ)λ2+4200λ33n(λ)λ3+2100λ44n(λ)λ4+420λ55n(λ)λ5+35λ66n(λ)λ6+λ77n(λ)λ7)

𝐸𝑂𝐷=8ω8k(ω)=1c(87n(ω)ω7+ω8n(ω)ω8)=1c(λ2πc)7(20160λ22n(λ)λ2+40320λ33n(λ)λ3+25200λ44n(λ)λ4+6720λ55n(λ)λ5+840λ66n(λ)λ6++48λ77n(λ)λ7+λ88n(λ)λ8)

𝑁𝑂𝐷=9ω9k(ω)=1c(98n(ω)ω8+ω9n(ω)ω9)=1c(λ2πc)8(181440λ22n(λ)λ2+423360λ33n(λ)λ3+317520λ44n(λ)λ4+105840λ55n(λ)λ5+17640λ66n(λ)λ6++1512λ77n(λ)λ7+63λ88n(λ)λ8+λ99n(λ)λ9)

𝑇𝑒𝑂𝐷=10ω10k(ω)=1c(109n(ω)ω9+ω10n(ω)ω10)=1c(λ2πc)9(1814400λ22n(λ)λ2+4838400λ33n(λ)λ3+4233600λ44n(λ)λ4+1693440λ55n(λ)λ5++352800λ66n(λ)λ6+40320λ77n(λ)λ7+2520λ88n(λ)λ8+80λ99n(λ)λ9+λ1010n(λ)λ10)

Написани за фазата φ, първите десет порядъка на дисперсия могат да бъдат изразени като функция на дължината на вълната, като се използват преобразуванията на Лах (уравнение (2)), като:

pωpf(ω)=(1)p(λ2πc)pm=0p𝒜(p,m)λmmλmf(λ) , pλpf(λ)=(1)p(ω2πc)pm=0p𝒜(p,m)ωmmωmf(ω)


φ(ω)ω=(2πcω2)φ(ω)λ=(λ22πc)φ(λ)λ

2φ(ω)ω2=ω(φ(ω)ω)=(λ2πc)2(2λφ(λ)λ+λ22φ(λ)λ2)

3φ(ω)ω3=(λ2πc)3(6λφ(λ)λ+6λ22φ(λ)λ2+λ33φ(λ)λ3)

4φ(ω)ω4=(λ2πc)4(24λφ(λ)λ+36λ22φ(λ)λ2+12λ33φ(λ)λ3+λ44φ(λ)λ4)

5φ(ω)ω5=(λ2πc)5(120λφ(λ)λ+240λ22φ(λ)λ2+120λ33φ(λ)λ3+20λ44φ(λ)λ4+λ55φ(λ)λ5)

6φ(ω)ω6=(λ2πc)6(720λφ(λ)λ+1800λ22φ(λ)λ2+1200λ33φ(λ)λ3+300λ44φ(λ)λ4+30λ55φ(λ)λ5 +λ66φ(λ)λ6)

7φ(ω)ω7=(λ2πc)7(5040λφ(λ)λ+15120λ22φ(λ)λ2+12600λ33φ(λ)λ3+4200λ44φ(λ)λ4+630λ55φ(λ)λ5+42λ66φ(λ)λ6+λ77φ(λ)λ7)

8φ(ω)ω8=(λ2πc)8(40320λφ(λ)λ+141120λ22φ(λ)λ2+141120λ33φ(λ)λ3+58800λ44φ(λ)λ4+11760λ55φ(λ)λ5+1176λ66φ(λ)λ6+56λ77φ(λ)λ7++λ88φ(λ)λ8) 9φ(ω)ω9=(λ2πc)9(362880λφ(λ)λ+1451520λ22φ(λ)λ2+1693440λ33φ(λ)λ3+846720λ44φ(λ)λ4+211680λ55φ(λ)λ5+28224λ66φ(λ)λ6++2016λ77φ(λ)λ7+72λ88φ(λ)λ8+λ99φ(λ)λ9)

10φ(ω)ω10=(λ2πc)10(3628800λφ(λ)λ+16329600λ22φ(λ)λ2+21772800λ33φ(λ)λ3+12700800λ44φ(λ)λ4+3810240λ55φ(λ)λ5+635040λ66φ(λ)λ6++60480λ77φ(λ)λ7+3240λ88φ(λ)λ8+90λ99φ(λ)λ9+λ1010φ(λ)λ10)

Източници

Шаблон:Reflist

Външни препратки

Шаблон:Мъниче