Полилинейна алгебра

От testwiki
Версия от 17:00, 11 декември 2024 на imported>Nk (не е мъниче)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

В алгебрата, полилинейната алгебра или многолинейна алгебра е екстензия на линейната алгебра, изучаваща полилинейни модули (виж също пръстенови модули и псевдопръстен в аналитичната алгебра и математическият анализ) и подлежащите им функции и изображения на няколко променливи.

Линейната алгебра е построена на концепцията за вектор и се развива върху теорията за векторните пространства, многолинейната алгебра надстроява, използвайки концепцията за p-вектора, p-векторни пространство (виж още Грасманова алгебра или още екстериорна алгебра)

Името произлиза от определението на полилинейните изображения, т.е. това са функции, линейни по всяка една от променливите си. В Грасмановата алгебра това са билинейните, полиуспоредните и квадратични форми, или дори 3D векторни фигури.

Основна роля в полилинейната алгебра за математическия анализ играят тензорното произведение, тензорите върху векторни пространства.

Основни понятия

Нека M1,M2,...,Mk,M,N са R-модули, където R е комутативен пръстен с единица. Нека ϕ:M1×M2××MkM е изображение от декартовото произведение M1×M2××Mk върху M. Изображението ϕ ще наричаме полилинейно изображение ако е изпълнено ϕ(m1,,mi1,ami1+bmi2,mi+1,,mk)==aϕ(m1,,mi1,mi1,mi+1,,mk)+bϕ(m1,,mi1,mi2,mi+1,,mk),a,bR,miMi.

Основна задача в мултилинейната алгебра е изучаването на полилинейни изображения да се сведе до изучаване на линейни изображения. При дадени M и ϕ и някое полилинейно изображение ψ:M1×M2××MkN, да се намери единствен хомоморфизъм f:MN, такъв че: fϕ=ψ. Тогава записваме M=M1RM2RRMk и ϕ(m1,m2,,mk)=m1Rm2RRmk. Произведението M=M1RM2RRMk наричаме тензорно произведение на M1,M2,...,Mk относно R.

В геометрията

В някои аспекти полилинейната алгебра е вид геометрична алгебра. В математиката геометрична алгебра (geometric algebra, GA) на векторно пространство (space) е алгебра над математическо поле.

Виж още

Литература

  • Маклейн, С., Биркхоф, Г. (1974) Съвременна алгебра, София, Наука и изкуство.
  • Кострикин, А., Манин, Ю. (1990) Линейна алгебра и геометрия, София, Наука и изкуство.
  • Hermann Grassmann (2000) Extension Theory, American Mathematical Society. Translation by Lloyd Kannenberg of the 1862 Ausdehnungslehre.
  • Fleming, Wendell H. (1977). Exterior algebra and differential calculus. Functions of several variables (2nd ed.). New York: Springer-Verlag. ISBN 0-387-90206-6. OCLC 2401829.

Шаблон:Раздели на математиката Шаблон:Нормативен контрол