Tag cloud

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Облак от етикети с елементи на Web 2.0

Tag cloud (буквално: „облак от етикети“ или weighted list, „претеглен списък“) е визуално изображение на потребителски генерирани тагове (етикети) или просто думите, съдържащи се в сайт, обичайно използвани, за да се опише съдържанието на уебсайтовете. Таговете в „облака“ обикновено са единични думи и са изброени по азбучен ред, а важността на всеки един таг е изобразена с размер на шрифта или цвят.[1] Така е възможно да се намери таг по азбучен ред или по важност. Обикновено таговете са хиперлинкове, които водят до колекция от страници, свързани с всеки таг. Понякога за открояване се използват други визуални техники, като цветен шрифт, яркост или удебеляване.[2]

История

Облаците от етикети са използвани във високопрофилен уебсайт за първи път в сайта за споделяне на снимки Flickr.[3] Това е осъществено на основата на проучването на софтуера на Джим Фланаган Search Referral Zeitgeist, [4], който има за цел да визуализира референции между уебсайтове. Tag clouds са популяризирани също от други платформи като Del.icio.us и Technorati. При приемането на наградата Webby за 2006 година в категория „Най-добри практики“, в своята реч от пет думи Flickr заявяват: „Sorry about the tag clouds“ („Извинете за tag clouds“).[5]

Преди представянето на tag clouds като претеглен списък, концепцията за различната тежест и размер на шрифта е била прилагана в географските карти, за да се онагледи относителната големина или значимост на определени региони и населени места.

През последните години tag clouds придобиват още по-голяма популярност, заради участието им в оптимизацията на уебстраници. Правилно приложени, tag clouds повишават взаимосвързаността на страниците в уебсайта, когато през него минава търсещият „паяк“. Това се изразява в тенденция за подобряване на ранга на сайта в търсачките.[6]

Видове

Data cloud показва населението на всяка една от страните в света. Цветът визуално разделя страните, размерът на шрифта показва населението през 2007 година

Има три основни вида tag cloud приложения в социалния софтуер, които се различават по-скоро по своето значение, отколкото по вида си. В първия вид има таг за честотата на всеки един елемент, докато при втория вид има глобални tag clouds, където честотите са обобщена информация от всички елементи и потребители. В третия вид в „облака“ се съдържат категории с размер, показващ броя на подкатегориите.

При първия вид, размерът показва броя пъти, в които етикетът е прилаган към самостоятелен елемент.[7] Това е полезно като средство за показване на метаданни относно елемент, който е демократично 'гласуван' и където точни резултати не са желани. Примери за такава употреба са Last.fm (показва жанровата принадлежност на групите) и LibraryThing (показва тагове принадлежащи на книга).

При втория, най-често използван вид, размерът представя броя на елементите, към които тагът е приложен, като визуализация на популярността на всеки таг. Примери за такива tag clouds са използвани в сайта за хостване на изображения Flickr, търсачката на блогове Technorati и при търсането на резултати от Google с DeeperWeb.

При третия вид таговете се използват като метод за категоризация на съдържащите се елементи. Таговете са представени в „облак“, където по-големите тагове представят количеството на съдържаните елементи в дадената категория.

Обобщено същите визуални техники могат да бъдат използвани за изобразяване на произволни други данни,[8] както в word cloud („облак от думи“), така и в data cloud („облак от данни“).

Външен вид

Data cloud показва промяната на цените на стоковата борса. Цветът показва положителните или отрицателните промени, а размерът на шрифта показва промените в проценти

Tag clouds обикновено са представяни чрез вградени HTML елементи. Таговете може да се появяват в азбучен ред, случаен ред, може да бъдат разделени по значение и т.н. Най-известно е правоъгълното таг подреждане чрез азбучно разделяне с последователно оформяне ред по ред. Решението за оптимално оформление трябва да се ръководи според очакваните потребители.[2] Някои предпочитат таговете да бъдат групирани семантично, [9][10][11] така че подобните тагове да се появяват близо до другите. Могат да се използват евристики, за да се намали размерът на tag clouds, независимо дали целта е таговете да бъдат групирани или не.[10]

Data clouds

Data cloud („облак от данни“) или cloud data („облачни данни“) е визуализация на данните, за която се използва размерът на шрифта и/или цвят, за да се покаже числена стойност. [12] Това е подобно на tag cloud,[13] но вместо брой думи се показват данни като население или цените на фондов пазар.

Text clouds

Text cloud („облак от текст“) или word cloud („облак от думи“) е визуализация на честотата на думите в даден текст като претеглен списък.[14] В последно време тази техника се използва за визуализиране на тематичното съдържание на политическите речи.[15]

Collocate clouds

Разширявайки обхвата на text cloud, collocate cloud („облак от съчетания“) предоставя по-съсредоточен поглед върху документ или сборник. Вместо обобщаване на цял документ, collocate cloud изучава употребата на определени думи в съчетания. Резултатът съдържа думите, които се използват често в съчетание с търсената дума. Тези съчетания са форматирани, за да покажат честотата на срещане, както и ефективността на съчетанието (като яркост). Това предоставя интерактивни методи за разглеждане и опознаване на езика. [16]

Разбиране на tag clouds

Tag clouds са предмет на изследване на няколко проучвания на ползваемостта (usability). Следното обобщение е базирано на преглед на резултати от проучванията, дадени от Lohmann et al.:

  • Размер на тага: Големите по размер тагове привличат вниманието на потребителите повече, отколкото малките тагове (ефектът зависи и от други свойства, например, броя на символите, разположението, съседните тагове).
  • Сканиране: Потребителите по-скоро сканират, отколкото да четат tag clouds.
  • Центриране: Таговете в центъра привличат вниманието на потребителя повече, отколкото таговете в периферията (ефектът зависи от оформлението).
  • Разположение: Потребителят обръща най-голямо внимание на горния ляв квадрант и по-малко на другите (западни навици на четене).
  • Проучване: Tag clouds е неоптимално помощно средство, когато се търсят определени тагове (в случаите, когато тези тагове не са с открояващо се голям размер на шрифта).

Създаване на Tag cloud

Обикновено, размерът на шрифта на тага в tag cloud се определя от разпространението му. За word cloud категории като уеблог, честотата на ползване, например, отговаря на броя на уеблог влизанията, които са записани в категорията. За малки честоти е достатъчно да се посочи директно което и да е число от 1 до максималния размер на шрифта. За по-големите стойности трябва да бъде направено мащабиране. С линейна нормализация тегловият коефициент ti на i-тия дескриптор се съотнася с единична скала чрез f, където tmin и tmax определят границите на наличните теглови коефициенти.

si=⌈fmax⋅(ti−tmin)tmax−tmin⌉ за ti>tmin; в противен случай si=1

  • si: размер на шрифта за изобразяване на i-тия дескриптор
  • fmax: максимален размер на шрифта
  • ti: брой
  • tmin: минимален брой
  • tmax: максимален брой

Тъй като броят на индексираните елементи за един дескриптор обикновено се разпределя по отношение на някаква степенна функция, за по-големи множества от стойности има смисъл да се прилага логаритмично представяне. [17][18].

Реализирането на tag clouds също така включва текстов разбор (парсване) и премахване на ненужните тагове като често срещани думи, цифри и пунктуация.

Лесни инструкции за създаване на Word Clouds могат да бъдат намерени в Wordle Шаблон:Webarchive.

Източници

  1. ↑ Martin Halvey and Mark T. Keane, An Assessment of Tag Presentation Techniques, poster presentation at WWW 2007, 2007
  2. ↑ 2,0 2,1 Lohmann, S., Ziegler, J., Tetzlaff, L. Comparison of Tag Cloud Layouts: Task-Related Performance and Visual Exploration Шаблон:Webarchive, T. Gross et al. (Eds.): INTERACT 2009, Part I, LNCS 5726, pp. 392 – 404, 2009.
  3. ↑ Шаблон:Cite book
  4. ↑ Копие на Search Referral Zeitgeist има достъпно през archive.org, но е блокирано.
  5. ↑ www.webbyawards.com
  6. ↑ Article: Free tag cloud generator script for PHP web pages Шаблон:Webarchive Посетен на 17 ноември 2009
  7. ↑ Bielenberg, K. and Zacher, M., Groups in Social Software: Utilizing Tagging to Integrate Individual Contexts for Social Navigation Шаблон:Webarchive, Masters Thesis submitted to the Program of Digital Media, Universität Bremen (2006)
  8. ↑ Kamel Aouiche, Daniel Lemire, Robert Godin, Collaborative OLAP with Tag Clouds: Web 2.0 OLAP Formalism and Experimental Evaluation, WEBIST 2008, 2008.
  9. ↑ Hassan-Montero, Y., Herrero-Solana, V. Improving Tag-Clouds as Visual Information Retrieval Interfaces Шаблон:Webarchive
  10. ↑ 10,0 10,1 Owen Kaser and Daniel Lemire, Tag-Cloud Drawing: Algorithms for Cloud Visualization, Tagging and Metadata for Social Information Organization (WWW 2007), 2007
  11. ↑ Salonen, J. 2007. Self-organising map based tag clouds – Creating spatially meaningful representations of tagging data Шаблон:Webarchive. Proceedings of the 1st OPAALS conference, 26 – 27 ноември 2007, Rome, Italy.
  12. ↑ Шаблон:Cite web
  13. ↑ Шаблон:Cite web
  14. ↑ Шаблон:Cite web
  15. ↑ Шаблон:Cite web
  16. ↑ Шаблон:Cite web
  17. ↑ Jakob Voss: Collaborative thesaurus tagging the Wikipedia way. April 2006 [1]
  18. ↑ Kentbyte: Tag Cloud Font Distribution Algorithm. June 2005 [2] Шаблон:Webarchive

Външни препратки

Шаблон:Превод от

Взето от „https://bg.wiki.beta.math.wmflabs.org/w/index.php?title=Tag_cloud&oldid=1138“.