T-J модел

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

През 1977 година за първи път Йозеф Спалек извлича t-J теорията от модела на Хъбърд. Той описва силно корелирани електронни системи за по-акуратно решение на проблема при високотемпературната свръхпроводимост.

Хамилтонианът на такъв вид фермионна система от тип t-J е[1]:

Ĥ=−t∑⟨ij⟩σ(âiσ†âjσ+âjσ†âiσ)+J∑⟨ij⟩(S→i⋅S→j−ninj4)

където

  • сумирането по i и j отговаря за взаимодействие между най-близки съседи,
  • âiσ† и âiσ са фермионните оператори на раждане и унищожение,
  • σ е спиновата поляризация,
  • t е интеграл на движение, който описва преместването (идва от английски hopping) на даден електрон в решетката,
  • J е константа на връзката J=4t2U,
  • U е електромагнитния Кулонов потенциал на отблъскване,
  • ni=∑σâiσ†âiσ е общият брой на частиците в даден възел i, докато
  • S→i и S→j са спиновете в съответните възли i и j в решетката.

Връзка с високотемпературната свръхпроводимост

Хамилтонианът на t1-t2-J модела по отношение на т. нар. двукомпонентни бозе-спинорни полета ( CP1 полета) е:[2]

ℋ=t1∑⟨i,j⟩(ciσ†cjσ+h.c.) + t2∑⟨⟨i,j⟩⟩(ciσ†cjσ+h.c.) + J∑⟨i,j⟩(𝐒i⋅𝐒j−ninj4)− μ∑ini,

където ĉiσ† и ĉiσ са фермионните оператори на раждане и унищожение; S→i и S→j са векторите на спина съответно във възлите i и j на решетката, докато ni и nj действат върху ограничено Хилбертово пространство, а двойно заетите състояния се изключват (h.c. са допълнителни ермитово спрегнати членове). Сумите в гореспоменатото уравнение са по всички решетъчни възли в двумерна квадратна решетка, докато с ⟨...⟩ и ⟨⟨...⟩⟩ са означени съответно най-близките и следващите най-близки съседи.

Източници