Флуоресценция

Тоник при облъчване с видима светлина (отляво) и с ултравиолетова светлина (отдясно). Оцветената в синьо флуоресценция се дължи на наличието на производни на хинина в напитката.

Флуоресценцията е физично явление, вид фотолуминесценция. Обяснението на явлението е свързано с излъчвателен преход на атомите или молекулите от възбудено в основно състояние (виж диаграмата). За първи път флуоресценция на хининови съединения е наблюдавал физикът Джордж Стокс през 1852 г.

Схематично представяне на процесите на поглъщане на светлината и флуоресценция (диаграма на Яблонски)

При нормални условия повечето молекули се намират в основно електронно състояние $S_0$. При поглъщане на светлина молекулата преминава във възбудено състояние $S_1$.

За разлика от флуоресценцията, фосфоресценцията представлява забранен по спин преход между две състояния с различна мултиплетност.

Произход на термина

Терминът „флуоресценция“ произлиза от названието на минерала флуорит, при който е открита за първи път и Шаблон:Lang – наставка, означаваща слабо действие.

Приложения

Флуоресценцията има много практически приложения в минералогията, криминалистиката, багрилата, биологически маркери и най-срещаното – луминесцентните лампи. Конфокалният микроскоп използва флуоресценцията на биологически образци за наблюдения с голям контраст. Съществува и специален дял от спектроскопията – флуоресцентна спектроскопия.