Уитстонов мост

Принципна схема на уитстонов мост. Означения:

$R_1$, $R_2$, $R_3$, $R_x$ – „рамена“ на моста;

AC – диагонал за захранване;

BD – измервателен диагонал;

$R_x$ – елемент, съпротивлението на който трябва да се измери;

$R_1$, $R_2$ и $R_3$ – резистори, съпротивленията на които са известни;

$R_2$ – елемент, съпротивлението на който може да се регулира (променлив резистор, потенциометър);

$V_G$ – галванометър;

$R_G$ (не е показано) – съпротивление на измервателния уред.

Уитстонов мост или електроизмервателен мост на Уитстън е електрическа схема, която се използва за измерване по сравнителен метод на съпротивления (или други неелектрически величини, свързани със съпротивленията с известна зависимост). Предложен е през 1833 г. от Самуел Хънтър Кристи (англ. Samuel Hunter Christie), а през 1843 г. е усъвършенстван от Чарлз Уитстън

Принципът за измерване на съпротивлението е основан на изравняване на потенциалите на средните изводи на двата клона ABC и ADC.

1. В единия клон е включен двуполюсникът (резисторът), съпротивлението на който трябва да се измери ($R_x$).

Другият клон съдържа елемент, съпротивлението на който може да се регулира ($R_2$; например, потенциометър).

Между клоновете, в точките B и D се включва индикатор V_G. Като индикатор може да се използва:

• галванометър;
• волтметър ($R_G$ се приема за равно на безкрайност: $R_G=\mathrm{\infty }$);
• амперметър ($R_G$ се приема за равно на нула: $R_G=0$).

Обикновено за индикатор се използва галванометър.

2. Съпротивлението $R_2$ във втория клон се изменя, докато показанията на галванометъра не станат равни на нула, т.е. потенциалите на точките D и B не станат равни.

Когато галванометърът показва нула, се казва, че е настъпило „равновесие на моста“. При това:

• отношението $R_2/R_1$ е равно на отношението $R_x/R_3$:

$\frac{R_2}{R_1}=\frac{R_x}{R_3}$

откъдето

$R_x=\frac{R_2{R}_3}{R_1};$

Вижте също

• Мост на Грец
• Делител на напрежение