Телур

Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.

Характеристики

Физични свойства

Шаблон:Раздел-мъниче Както другите елементи от шестнадесета група, и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450 °C и т.к. 990 °C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H₂TeO₃) с редуктор серен диоксид (SO₂), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te₂.

История

Шаблон:Раздел-мъниче Телурът (Шаблон:Lang – Земя) е открит през 18 век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг)).

За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Производство

Шаблон:Раздел-мъниче Среща се, както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag₂Te (хесит), AuTe₂ (калаверит), PbTe (алтаит).

Съединения

Шаблон:Раздел-мъниче Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид:

$\mathrm{T}\mathrm{e}+\mathrm{O}{\phantom{A}}_2⟶\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_2$

Телуреният диоксид има амфотерен характер:

$\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_2+2\mathrm{K}\mathrm{O}\mathrm{H}⟶\mathrm{K}{\phantom{A}}_2\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_3+\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{O}$

$\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_2+2\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{S}\mathrm{O}{\phantom{A}}_4⟶\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{S}\mathrm{O}{\phantom{A}}_4+2\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{O}+\mathrm{S}\mathrm{O}{\phantom{A}}_2+\mathrm{O}{\phantom{A}}_2$

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който, подобно на сероводорода, е с миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:

$\mathrm{T}\mathrm{e}+\mathrm{H}{\phantom{A}}_2⟶\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{T}\mathrm{e}$

Телуреният диоксид взаимодейства с O₂, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада:

$2\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_2+\mathrm{O}{\phantom{A}}_2⟶2\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_3\stackrel{\text{T}}{\to }2\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_2+\mathrm{O}{\phantom{A}}_2$

На двата оксида съответстват телуриста и телурена киселина, съответно телуритни и телуратни соли:

$\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_2+\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{O}⟶\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_3$

$\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_3+\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{O}⟶\mathrm{H}{\phantom{A}}_2\mathrm{T}\mathrm{e}\mathrm{O}{\phantom{A}}_4$

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуриста киселина (H₆TeO₆) и седемосновната пероксителуриста (H₇TeO₇).

Известни са и техни соли, като хексасребърен ортотелурит (Ag₆TeO₆), динатриев хидрогенортотелурит (Na₂H₄TeO₆) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K₂H₄TeO₇).

Биологични ефекти

Шаблон:Раздел-мъниче При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора, погълнали телур, замирисват на чесън.

Източници

Използвана литература