Талиев бикарбонат

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Химкутия

Талиевият бикарбонат (TlHCO3), познат също под названието талиев хидрогенкарбонат, представлява неорганично химично съединение. Това вещество има йонен строеж  Tl+(HCO3)–  и моларна маса 265,40 g/mol. [1] 

При стандартни температура и налягане талиевият бикарбонат е твърдо бяло вещество, разтворимо във вода. [2]  Кристализира бавно във формата на игловидни образувания, [3]  ако на студено се изпарява разреден воден разтвор на талиева основа, наситен с въглероден диоксид: [4]
TlOH (разр.) +COA2→въвводаTlHCOA3↓
(нагряването препятства реакцията, като намалява разтворимостта на въглеродния диоксид във вода). Тъй като изпаряването се извършва на студено, кристализацията протича бавно (седмици и месеци). Синтезът е осъществен успешно в края на XIX век [5]  от италианския химик Джовани Джорджис.

Поради трудния синтез, изискващ много време, талиевият бикарбонат е изучен слабо.

Разтворителят има значение за продукта: [4]
2TlOH+COA2→ветанолTlA2COA3↓+HA2O
(в етанол се получава неутрален талиев карбонат).

Неутралният талиев карбонат поглъща въглеродния диоксид от въздуха: [4]
TlA2COA3 (разр.) +HA2O+COA2→въввода2TlHCOA3↓
(при разтваряне на въглероден диоксид във вода се образува въглена киселина).
Тази реакция е общо свойство на всички карбонати (не само талиевия). Обратно,
в алкална среда бикарбонатите (в това число и талиевият) се превръщат в неутрални карбонати.

Източници

  1. ↑ Benchchem — hydrogen carbonate;thallium(1+).
  2. ↑ George K. Schweitzer, Lester L. Pesterfield,
       The Aqueous Chemistry of the Elements — Oxford University Press (2010), p. 171.
  3. ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1890 – 1907) — Таллий.
  4. ↑ 4,0 4,1 4,2 Р. А. Лидин, В. А. Молочко, Л. Л. Андреева,
       Химические свойства неорганических веществ: учебное пособие — 6-e изд. (2019), стр. 96.
  5. ↑ G. Giorgis, Sul carbonato acido di tallio — Atti della Reale Accademia dei Lincei,
       Serie 5, Volume 3 (1894), 2o Semestre — pp. 104–109.