Пределна полезност
В икономиката, пределна или маргинална полезност на стоките и услугите е полезността, придобита (или изгубена) в процеса на увеличаване (или намаляване) на консумацията им. Като цяло, предпочитанията определят намаляващата пределна полезност. Консумирането на първата единица (част) на стока или услуга носи по-голямо удовлетворение отколкото втората или всяка следваща.
Да приемем че едно благо (пица) се дели на части и в разпореждане на индивида са пет части. При употребата на първата пица потребителят получава определено равнище на удоволетвореност. С използване на второто парче се добавя също нова полезност и т.н. Тази добавена стойност, т.е. полезността на втората пица спрямо първата, на третата по отношение на втората и т.н. се нарича пределна или маргинална полезност. Тя представлява удоволетворението, което потребителят получава от потреблението на една допълнителна единица от благото. Алгебрично пределната полезност се записва така[1]:
, където: е пределната полезност, – полезност на благото X с прираст (прим), – количеството на благото X с прираст.
Концепцията за пределната полезност изиграва решаваща роля в маргиналната революция от края на 19 век и води до замяна на трудовата теория за стойността с тази на неокласицизма, в която относителните цени на стоките и услугите са едновременно определяни от пределните ставки на замяна (цената, при която клиентът е готов да се откаже от стоката или услугата) и от пределните ставки на трансформация (границата (кривата) на производствените възможности – PPF), които в една балансирана икономика са еднакви.