Окислително-редукционни процеси

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Без източници Окислително-редукционните процеси (наричани също редокс, съкр. Шаблон:Lang, от reduction-oxidation — редукция-окисление) представляват химична реакция, при която се променя степента на окисление на атоми и йони поради преход на електрони.

Такива са например процесите на взаимодействие на магнезий и кислород или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:

2MgA0+OA2A0⟶2MgA+2OA−2
2KA+1BrA−1+ClA2A0⟶2KA+1ClA−1+BrA2A0

В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава степента си на окисление от 0 до -1, а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на електрони.

2MgA0-2⋅2eA−⟶2MgA+2
2OA0+2⋅2eA−⟶2OA−2
2BrA−-2⋅1eA−⟶2BrA0⟶BrA2A0
2ClA0+2⋅1eA−⟶2ClA−

Атомите и йоните, които при химичните реакции отдават електрони и повишават степента си на окисление, се наричат редуктори. В случая редуктори са магнезиевите атоми Mg и бромидните аниони Br-

Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат окислители. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора.

Процесите се наричат съответно окисление и редукция.

Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити

Разтворите на електролити могат да участват в окислително-редукционни процеси. Ако една желязна пластина бъде потопена в разтвор на сребърен хлорид, тя се разтваря с протичането на следната реакция:

FeA0+2AgA+1ClA−1⟶FeA+2ClA2A+1+2AgA0
FeA0-2eA−⟶FeA+2
2AgA+1+2eA−⟶2AgA0

Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката.

В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли.

За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали:

K,Ca,Na,Mg,Al,Zn,Fe,Ni,Sn,Pb,H,Cu,Hg,Ag,Au

Редукционната активност намалява от ляво надясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто.

Правила за определяне на степен на окисление

  • Простите вещества имат нулева степен на окисление. Пример: OA0,ClA0,NaA0 и т.н.

В уравнение: 2NaA0+ClA2A0⟶2NaA+ClA−

  • Металите от А групите имат положителна степен на окисление, която обикновено съвпада с номера на група, в която се намира съответният метал. Пример: NaA+,CaA+2,AlA+3 и т.н
  • Висшата степен на окисление съвпада с номера на групата, в която се намира елемента.
  • Кислородът OA2 има -2 степен на окисление – OA−2. Изключение прави в оксида на флуора OA+2FA2A−1 и пероксидите на I, II A група – примери: HA2+1OA2−1,NaA2+1OA2−1,CaA+2OA2−1.
  • Водородът HA2 има +1 степен на окисление – HA+1. Изключение правят хидридите NaA+1HA−1,CaA+2HA2−1 и т.н.
  • Алгебричната сума от степените на окисление на изграждащите съединението елементи е равна на 0. Например HA2A+1SA+6OA4A−2,NaA+1ClA−1 и т.н.