Многомащабно приближение

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Многомащабно приближение (Шаблон:Lang, MRA) е главният метод за изграждане на Дискретно уейвлет преобразование с практическо приложение, както и обосновката за алгоритъма за бързото уейвлет преобразование (БВП). Въведено е през 1988/89 от Стефан Малат и Ив Мейе.

Определение

Многомащабно приближение в пространството L2(ℝ) се състои от поредица от вложени едно в друго линейни подпространства

…⊂V0⊂V1⊂…⊂Vn⊂Vn+1⊂…⊂L2(ℝ),

които изпълняват дадени отношения на самоподобие във времевата/пространствената област и мащабната/честотната област, както и пълнота и условия за регулярност.

  • Самоподобие във времевата област изисква всяко подпространство Vk да бъде инвариантно спрямо транслации с целочислени кратни на 2— k. Другояче казано за всяко f∈Vk,m∈ℤ съществува g∈Vk, такова че ∀x∈ℝ:f(x)=g(x+m2−k).
  • Самоподобие в мащабната област изисква всички подпространства Vk⊂Vl,k<l, да са мащабирани във времето копия едно на друго с коефициент на мащабиране съответно 2l—k. С други думи за всяко f∈Vk съществува g∈Vl, такова че ∀x∈ℝ:g(x)=f(2l−kx). Ако f е с ограничен носител, то носителят на g се смалява, т.е. разделителната способност на l-тото подпространство е по-висока, отколкото на k-тото.
  • Регулярността изисква всяко изначално подпространство V0 да бъде породено от линейната обвивка на целочислените транслации на една или краен брой пораждащи функции ϕ или ϕ1,…,ϕr. Тези целочислени транслации трябва да бъдат базис на подпространството V0⊂L2(ℝ). Пораждащите функции се наричат още мащабиращи функции или уейвлети-бащи. В повечето случаи на тях се поставя условие да са отчасти непрекъснати с компактен носител.
  • Пълнотата изисква вложени едно в друго подпространства да покриват цялото пространство, т.е. обединението им да е навсякъде гъсто в L2(ℝ). Освен това се изисква те да не са редундантни, т.е. сечението им да съдържа само нулевия елемент.

Важни заключения

В случая на един непрекъснат уейвлет-баща с компактен носител, чиито транслации са ортогонални, могат да се извлекат няколко следствия. Доказателството за съществуването на такъв клас от функции дължим на Ингрид Добеши.

Понеже V0⊂V1 съществува крайна редица от коефициенти ak=2⟨ϕ(x),ϕ(2x−k)⟩, за |k|≤N и ak=0 за |k|>N, такива че

ϕ(x)=∑k=−NNakϕ(2x−k).

Дефинирайки друга функция, наречена уейвлет-майка или просто уейвлет,

ψ(x):=∑k=−NN(−1)ka1−kϕ(2x−k),

се вижда, че пространството W0⊂V1, дефинирано като линейната обвивка на целочислените транслации на уейвлета-майка, е ортогоналното допълващо пространство на V0 в V1. Или по друг начин V1 е ортогоналната сума на W0 и V0. От самоподобието следва, че съществуват мащабирани копия Wк на W0, а от пълнотата, че

L2(ℝ)=⨁k∈ℤWk‾,

Следователно множеството

{ψk,n(x)=2kψ(2kx−n):k,n∈ℤ}

е изброим пълен ортонормиран базис в L2(ℝ).

Вижте също

Литература

  • S.G. Mallat, A Wavelet Tour of Signal Processing, Academic Press, 1999, ISBN 012466606X
  • Charles K. Chui, An Introduction to Wavelets, (1992), Academic Press, San Diego, ISBN 0585470901
  • C.S. Burrus, R.A. Gopinath, H. Guo, Introduction to Wavelets and Wavelet Transforms: A Primer, Prentice-Hall, 1988, ISBN 0124896009.
  • www.cmap.polytechnique.fr Шаблон:Webarchive

Шаблон:Превод от