Магнитострикция

Физическа същност на процеса на магнитострикция при процеса на пренамагнитването

Магнитострикция (Шаблон:Lang – „свиване“) е явление, състоящо се в това, че при изменение на намагнитването на тялото се изменят неговият обем и линейни размери.

Общи сведения

Ефекта е открит от Джеймс Джаул през 1842 година и е предизвикан от изменението на взаимните връзки между атомите в кристалната решетка и затова е свойствен за всички вещества. Изменението се проявява например в разтягане, свиване, изменение на обема, което зависи както от изменението на действащото магнитно поле така и от кристалната структура на тялото. Най-голямо изменение обикновено става при феромагнитните материали. Относителното удължаване на материалите $\mathrm{\Delta }L/L$ обикновено варира в пределите на $10^{-5}\cdots 10^{-2}$.

Магнитострикционият ефект е обратим – при изменение на линейните размери на материала под действие на външни сили съответно се променят и неговите магнитни свойства.

Магнитостриктивна хистерезисна крива

Магнитостриктивна хистерезисна крива на Mn-Zn ферит при използване за силово захранване измервано с полупроводников датчик

Хистерезисната крива на магнитострикцията е относителното изменение на размерите спрямо силата на магнитното поле.