Диамагнетизъм

Шаблон:Без източници Диамагнетѝк е вещество, което поставено във външно магнитно поле се намагнетизира в посока обратна на това поле. В отсъствие на външно магнитно поле диамагнетиците са немагнити. Магнитната им възприемчивост е винаги отрицателна. Терминът диамагнетизъм е въведен от Майкъл Фарадей през 1845 година. Той открива, че всички вещества в природата проявяват диамагнетични свойства в по-малка или по-голяма степен когато са поставени в магнитно поле. Така например ако постоянен магнит е обвит с алуминиево фолио, неговото поле ще отслабне. Диамагнетиците отблъскват магнитното поле, но този ефект се проявява с голяма сила само при свръхпроводниците и при другите вещества е доста слаб. Шаблон:Класическа електродинамика

Магнитна възприемчивост на някои диамагнетици

Вещество	Магнитна възприемчивост, $χ$ *10⁶
Азот, N₂	−12,0
Водород, Н₂	−4,0
Германий, Ge	−7,7
Силиций, Si	−3,1
Вода (течност), Н₂0	−13,0
Сол, NaCI	−30,3
Ацетон, С₃Н₆О	−33,8
Глицерин, С₃Н₈О₃	−57,1
Нафталин, С₁₀Н₈	−91,8