Генерация на перпендикулярно-поляризирана вълна

От testwiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Шаблон:Без източници Генерацията на напречно (перпендикулярно) поляризирана вълна е процес на честотно изродено четиривълново смесване, което може да се реализира в нелинейни среди, чиито нелинейни възприемчивости от трети ред са анизотропни. В резултат на това нелинейно-оптично взаимодействие на изхода на нелинейния кристал се генерира нова линейно поляризирана вълна на същата честота и дължина на вълната, но с поляризация, ориентирана перпендикулярно на поляризацията на входната вълна ω(L)=ω(||)+ω(||)+ω(||). Интензитетът на генерираната напречно поляризирана вълна (НПВ) зависи от входния интензитет на трета степен. Това може да се използва за подобряване на времевия контраст на импулса и пространствения профил на генерирания сноп. Тъй като когато се ползват кристали с кубична симетрия средата е изотропна по отношение на линейните оптични свойства (т.е. и фазовите и груповите скорости на импулсите на НПВ и ВВ съвпадат: VНПВ=VВВ и Vгр,НПВ=Vгр,ВВ)процесът се характеризира с идеален фазов и групов синхронизъм на двете ортогонално поляризирани вълни разпространяващи се по протежение на оста Z. Това свойство позволява получаването на добра ефективност на генерацията на НПВ и минимални изкривявания на формата на импулса и на спектъра.

Описание на генерацията на напречно поляризирана вълна

Да разгледаме случая на взаимодействие на две перпендикулярно поляризирани вълни с нелинейна среда с кубична нелинейност. Уравненията, описващи самомодулацията на фазата и на амплитудата на входната вълна А и на генерацията на напречно поляризираната компонента с амплитуда B, при условие че (т.е. пренебрегвайки изтощаването на вълната, самомодулацията на фазата на вълната и възможните ефекти, породени от крос-фазовата модулация), са:

dAdz=iγ|||A|2A.
dBdz=iγL|A|2A,

където γ|| и γL са коефициенти, зависещи от ориентацията на кристалната пластина, компонентата на кубичната нелинейност χxxxx(3), анизотропията на χ(3) тензора и ъгъла β между направлението на входната поляризация и оста X на кристала.

Решенията на тези уравнения при начални условия А(0)=А0 и B(0)=0 са:

A=A0eiγ|||A|2L.
B=A0γLγ||(eiγ|||A|2L1),

където L e дължината на кристала (нелинейната среда). В случая на непрекъсната вълна, теоретичната ефективност η, която е дефинирана като отношението на интензитета на ортогонално поляризираната вълна на изхода на кристала Iout и на интензитета на входната вълна Iin може да бъде описана с функцията sin2:

η=|B(L)|2|A0|2=IoutIin=(γLγ||)2sin2(γ|||A|2L/2).

При малка големина на фазовата самомодулация (γ|||A|2L<<1)

η=(γL2)2|A|4L2=KγL2Iin2L2.

Тази последна формула показва, че при неголеми Iin ефективността нараства квадратично спрямо входния интензитет, а при по-големи Iin нелинейното фазово отместване (γ|||A|2L) на ВВ възпрепятства съгласуваното (кохерентното) нарастване на НПВ процеса по цялата дължина на образеца и внася насищане и периодичен характер на зависимостта на ефективността от входния интензитет. Отчитането на времевата и пространствена форма водят до намаляване на предсказаната ефективност. Максималната експериментална ефективност, получена при схема с един кристал е около 12% за Гаусов времеви импулс и Гаусово пространствено разпределение на снопа. 29% ефективност може да се получи за сноп с правоъгълна форма. Ефективността с един кристал се насища близо до 10%. С двукристална схема преобразуването се увеличава до 20-30%.

Ефектът на генерация на напречно поляризирана вълна се използва както за повишаване на контраста на фемтосекундни импулси, така и за регистрация и контрол на параметрите на фемтосекундни импулси.